We already spent several days here in Praia, the capital city of Cabo Verde. Several quite intense days. We met a lot of people, visited a lot of places, and experienced the real Cabo Verdean atmosphere.
First of all, we are here to work on topics connected with development and globalisation, so our main goal is to find interesting characters to do write or film our stories about. So, every day we talk to people, usually randomly on the street or while drinking coffee. It is not that easy given the fact that English is not so widely spoken. But luckily we can rely on 4 cool local students that help us with ideas, contacts and translation.
Apart from the working part, we have some time to relax. Every evening is a ‘going-out evening’. And we’ve tried a few local bars. You can’t really describe the ambience in them. It feels like in Cuba, Spain and somewhere in continental Africa at the same time. It’s incredible. And you can’t be left without musicaround you, often live. Moreover, if you’re lucky, there will be just random people singing and playing guitars on the table next to you. It is great! What you must try is the local rum-like drink ‘grogue’. And if you’re not fond of hard liquor, Portuguese and Cabo-Verdean beers are available. And they are “as cold as your ex’s hearth”! :D Too bad they are only 25cl.
People here are quite friendly. Talkative, even though you rarely speak the same language. You can always randomly stop someone just because you feel like talking to them. And they respond, take their time and enjoy a conversation. This is mainly how we get ideas right on the street. Our local “buddies” said we shouldn’t walk outside the city centre and must stay in group. The first night we ended up in a place that kind of looked like a ghetto. We got approached straight away by a guy, whose name was Ruy. He said “Welcome to my street”. Which sounded already a bit “unsafe”. There was some festival going on, so he decided to take us on a tour. To be our guide. After all, nothing bad happened, although we had a bad feeling. We just ended up paying his entrance fee as well. But bad stuff, I presume, doesn’t happen often. Even though there were a lot of seniors we spoke to that mentioned the capital got more dangerous in the past decades.
In general, people are interesting and have a lot to share. Did you know that there are approximately twice as many Cabo-Verdeans outside the country than in it? Almost everyone we met has a relative in USA, Portugal or somewhere else all over the world. They are full of stories of old times. And the kids you meet are just so lively and happy, playing football on the streets or just running around. This reminds me a lot of the children in Asia. It’s like they don’t care about the world around them. Which is something we might consider as well.
Today we tried the ocean water for the first time. We skipped all the duties in the afternoon to go to the Kabra Kanela beach in Praia. It wasn’t as amazing as we expected – no palm trees, no white sand and crystal water, but was still quite good. And I am super happy to have the chance to swim in May. :)
So, we have another 5 days in the capital and then we’ll probably head to another island. I hope I will have some more interesting things to share in the next blogpost.
**************************************************************************
Вече сме няколко дни тук в Прая, столицата на Кабо Верде. Няколко доста интензивни дни. Срещнахме се с много хора, посетихме много места и усетихме истинската кабо-вердеанска атмосфера.
Преди всичко, тук сме, за да работим по теми, свързани с развитието и глобализацията, така че основната ни цел е да намерим интересни герои, за които да напишем или снимаме материалите си. Затова всеки ден говорим с хора, често случайно на улицата или докато пием кафе. За щастие, можем да разчитаме на четирима свежи местни студенти, които ни помагат с идеи, контакти и с превода.
Освен частта с работата, имаме и време да си почиваме. Всяка вечер е вечер за излизане. И вече пробвахме няколко местни бара. Не можеш просто да опишеш атмосферата в тях. Усещането е все едно си в Куба, Испания и някъде в континентална Африка едновременно. Невероятно е. И няма как да не си заобиколен от музика, често на живо. Още повече, ако имаш късмет, ще има случайни хора на съседната маса, които пеят и свирят на китари. Невероятно е! Нещо, което трябва да опитате е местния подобен на ром „грог”. А ако не сте фенове на твърдия алкохол, има португалска и кабо-вердеанска бира. И са толкова студени, „колкото сърцето на бившата ти”. :D Твърде жалко, че са само в бутилки по 250мл.
Хората са относително приятелски настроени. Общителни, макар и рядко да говорите един и същ език. Винаги можеш да спреш някого случайно на улицата, само защото ти се иска да си поговорите. И той ще отговори, ще отдели време и ще се наслади на разговора. По този начин главно се снабдяваме с идеи, директно на улицата. Нашите местни приятели ни казаха, че не бива да излизаме от центъра и винаги трябва да се движим в група. Още първата вечер се озовахме в квартал, който приличаше на гето. Веднага ни приближи момче на име Руй. Каза „Добре дошли на моята улица”. Което вече си звучеше малко небезопасно. Имаше някакъв фестивал там, така че той реши да ни разведе наоколо. Да ни бъде гид. В крайна сметка, нищо лошо не се случи, макар да имахме лошо предчувствие. Просто искаше да му платим входа за фестивала. Но неприятни неща, предполагам, не се случват много често.Въпреки че имаше доста възрастни хора, които ни споменаваха как столицата е станала по-опасна през последните деситилетия.
Като цяло, хората са интересни и имат много да споделят. Знаехте ли, че извън страната има приблизително два пъти повече кабо-вердеанци, отколкото в нея? Почти всеки, с когото се срещнахме, има роднина в САЩ, Португалия или някъде другаде по света. И са пълни с истории от стари времена. А децата са просто толкова жизнени и щастливи, играят футбол или просто тичат по улиците. Това много ми напомня на децата в Азия. Сякаш изобщо не ги вълнува света около тях. Нещо, за което и ние самите можем да се замислим.
Днес пробвахме океанската вода за пръв път. Пропуснахме няколко задължения следобед, за да отидем на плажа Кабра Канела в Прая. Не беше чак толкова удивително, колкото очаквахме – без палми, бял пясък и кристална вода, но пак беше добре. И съм супер щастлив, че успях да поплувам през май. :)
Е, имаме още 5 дни в столицата, а след това най-вероятно ще отидем до някой друг остров. Надявам се, че ще мога да ви споделя още интересни неща в следващия пост.
runaway paradise 