The Fire island / Огненият остров

Praia was where we spent most of our time, because of all the people we needed to meet, all the research work and all the Internet. :) But it would’ve been such a pity to stay only on Santiago, given the fact that Cabo Verde consists of 10 islands. So, our best option was to visit Fogo (which means ‘fire’), a volcanic island around 100 km from the capital.

_MG_0044aThe easiest way to go there is by ferry, which, surprisingly, was ridiculously expensive. Moreover, it’s not the best feeling to swing for 4 hours. You really feel seasick. They say the waters of Fogo are incomparable. But the view when you approach the island is worth every upturn in your stomach. We arrived in the late afternoon when the sun was setting down behind the tremendous volcano.

_MG_0112aSao Filipe is the main city of Fogo. You can notice a huge difference from Praia – it is much, much calmer, relaxed and hotter. The streets are full of people, just chilling, the markets offer local and organic food. There are some beaches, but they are not the best, because of the volcanic sand and the dangerous currents. But the ocean is all around you and it brings a special atmosphere to the city.

_MG_0184aWe got a tour guide, Fabio, who was going to bring us to the top of the volcano. On the first day we decided to do an ‘around the island’ tour. The place is small enough to see almost everything in 3-4 hours. We travelled in a minibus, stopped every now and then to take pictures, to see a guava field, a coffee plantation, a wonderful sea view from a cliff. We also met a lot of locals, who were looking at us as if we were the attraction, while it was exactly the opposite for us.

_MG_0386aThe volcano climbing was left for the second day. We woke up at 3 am and arrived at the foot of the volcano at 5 am. We started trekking when it was still dark. Furthermore, everything around us was pitch-black because of the volcanic sand and rocks. Walking up was pretty hard – it was relatively steep and you don’t have a solid ground under your feet – it is more like a coarse sand. We were 15 people all together and that also slowed us a bit. But we actually did great – it took us 3 hours and 50 minutes to reach the crater. While approaching the top, it started to smell like rotten eggs – because of the sulphur.

_MG_0441-smallYou can imagine the feeling when we finally arrived at the top – an enormous crater arises before you. Amazing! The last eruption was 20 years ago, but you can still see some sulphuric dust at the bottom.

The best thing was the trip downhill. After walking carefully for 15 minutes, we arrived at the beginning of a steep slope of volcanic sand. And then the fun began. The tour guides said – start running down! After the surprised looks from us, he added: “It’s safe”. As you’re running, your legs go deep in the sand,your shoes are full of little rocks and there is only ash around you, but it is so much fun! It’s like volcano sand boarding, except that you don’t have a board. And this is how we got back to where we started our journey for less than hour. One of the best things I’ve done in my life, no kidding!

As you can imagine, we were really dirty. And when we got back to the hotel – surprise – there was no water!!! Luckily, it got back running only in an hour.

Cabo Verde was a really cool destination. I am already back and working on the topics from the trip. Soon, I will be able to show you some of the things I’ve done. And the blog will continue once the next trip comes. Hopefully soon.

************************************************************

Най-много време прекарахме в Прая заради хората, с които трябваше да се срещаме, заради проучванията и заради интернета. :) Но щеше да е много жалко да останем само на Сантияго, имайки предвид, че Кабо Верде се състои от 10 острова. Най-добрият ни вариант беше да посетим Фого (което означава “огън”), вулканичен остров на около 100 км от столицата.

_MG_0044aНай-лесният начин да стигнеш до там е с ферибот, който изненадващо се оказа безумно скъп. Още повече, не е най-приятното нещо да се люшкаш 4 часа. Наистина започва да ти се гади. Казват, че водите на Фого са несравними. Но пък гледката, когато приближаваш острова, си заслужава всяко преобръщане на стомаха. Пристигнахме в късния следобед, когато слънцето залязваше зад величествения вулкан.

_MG_0112aСао Филипе е главния град на Фого. Забелязва се огромна разлика в сравнение с Прая – доста, доста по-спокойно, отпуснато и топло е. Улиците са пълни с хора, които просто си почиват, пазарите предлагат местна и органична храна. Има плажове, но не са от най-добрите заради вулканичния пясък и опасните течения. Но пък океанът е навсякъде около теб и допринася за една специална атмосфера в града.

_MG_0184aВзехме си туристически гид, Фабио, който щеше да ни заведе на върха на вулкана. На първия ден решихме да направим около-островно пътешествие. Мястото е толкова малко, че можеш да видиш почти всичко за 3-4 часа. Пътувахме с минибус, спирахме често за да снимаме, да видим поле с гуава, плантация с кафе, прекрасни гледки на океана от високо. Също така, срещнахме много местни, които ни гледахме все едно сме атракция, докато всъщност си беше точно обратното.

_MG_0386aОставихме качването на вулкана за следващия ден. Станахме в 3 сутринта и пристигнахме в подножието в 5. Започнахме да вървим, докато беше все още тъмно. А и всичко около нас беше черно като в рог заради вулканичния пясък и скалите. Изкачването беше трудно – относително стръмно беше, а и нямаш твърда почва под себе си – по-скоро едър чакъл. Бяхме общо 15 души и това също ни позабави. Но пък всъщност се справихме доста добре – отне ни 3 часа и 50 минути. Когато се приближавахме към върха, започна да мирише на развалени яйца – заради сярата.

_MG_0441-smallМожете да си представите усещането, когато най-накрая стигнахме върха – пред нас изникна огромен кратер. Невероятно! Последното изригване е било преди 20 години, но все още се вижда серен прах на дъното.

Най-страхотното нещо беше слизането. След като вървяхме предпазливо в продължение на 15 минути, пристигнахме в началото на стръмен склон от вулканичен пясък. И тогава започна забавлението. Гидът ни каза – тичайте надолу! И след изненаданите ни погледи добави “Безопасно е”. Докато тичаш надолу, краката ти потъват дълбоко в пясъка, обувките ти се пълнят с малки камъчета и всичко около теб е в пепел, но пък е толкова весело! Като спускане по пясък е, само дето нямаш дъска. И така стигнахме до там, откъдето започнахме изкачването – за по-малко от час. Това беше едно от най-невероятните неща, които съм правил, не се шегувам!

Както можете да си представите, бяхме наистина много мръсни. И когато пристигнахме обратно в хотела – изненада! – нямаше вода!!! Слава богу, че дойде само след час.

Кабо Верде беше наистина страхотна дестинация. Вече съм обратно в България и работя над темите от пътуването. Скоро ще мога да ви покажа някои от нещата, които свърших там. А пък блогът ще продължи, когато се отправя на следващото пътешествие. Надявам се скоро.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s