The Fire island / Огненият остров

Praia was where we spent most of our time, because of all the people we needed to meet, all the research work and all the Internet. :) But it would’ve been such a pity to stay only on Santiago, given the fact that Cabo Verde consists of 10 islands. So, our best option was to visit Fogo (which means ‘fire’), a volcanic island around 100 km from the capital.

_MG_0044aThe easiest way to go there is by ferry, which, surprisingly, was ridiculously expensive. Moreover, it’s not the best feeling to swing for 4 hours. You really feel seasick. They say the waters of Fogo are incomparable. But the view when you approach the island is worth every upturn in your stomach. We arrived in the late afternoon when the sun was setting down behind the tremendous volcano.

_MG_0112aSao Filipe is the main city of Fogo. You can notice a huge difference from Praia – it is much, much calmer, relaxed and hotter. The streets are full of people, just chilling, the markets offer local and organic food. There are some beaches, but they are not the best, because of the volcanic sand and the dangerous currents. But the ocean is all around you and it brings a special atmosphere to the city.

_MG_0184aWe got a tour guide, Fabio, who was going to bring us to the top of the volcano. On the first day we decided to do an ‘around the island’ tour. The place is small enough to see almost everything in 3-4 hours. We travelled in a minibus, stopped every now and then to take pictures, to see a guava field, a coffee plantation, a wonderful sea view from a cliff. We also met a lot of locals, who were looking at us as if we were the attraction, while it was exactly the opposite for us.

_MG_0386aThe volcano climbing was left for the second day. We woke up at 3 am and arrived at the foot of the volcano at 5 am. We started trekking when it was still dark. Furthermore, everything around us was pitch-black because of the volcanic sand and rocks. Walking up was pretty hard – it was relatively steep and you don’t have a solid ground under your feet – it is more like a coarse sand. We were 15 people all together and that also slowed us a bit. But we actually did great – it took us 3 hours and 50 minutes to reach the crater. While approaching the top, it started to smell like rotten eggs – because of the sulphur.

_MG_0441-smallYou can imagine the feeling when we finally arrived at the top – an enormous crater arises before you. Amazing! The last eruption was 20 years ago, but you can still see some sulphuric dust at the bottom.

The best thing was the trip downhill. After walking carefully for 15 minutes, we arrived at the beginning of a steep slope of volcanic sand. And then the fun began. The tour guides said – start running down! After the surprised looks from us, he added: “It’s safe”. As you’re running, your legs go deep in the sand,your shoes are full of little rocks and there is only ash around you, but it is so much fun! It’s like volcano sand boarding, except that you don’t have a board. And this is how we got back to where we started our journey for less than hour. One of the best things I’ve done in my life, no kidding!

As you can imagine, we were really dirty. And when we got back to the hotel – surprise – there was no water!!! Luckily, it got back running only in an hour.

Cabo Verde was a really cool destination. I am already back and working on the topics from the trip. Soon, I will be able to show you some of the things I’ve done. And the blog will continue once the next trip comes. Hopefully soon.

************************************************************

Най-много време прекарахме в Прая заради хората, с които трябваше да се срещаме, заради проучванията и заради интернета. :) Но щеше да е много жалко да останем само на Сантияго, имайки предвид, че Кабо Верде се състои от 10 острова. Най-добрият ни вариант беше да посетим Фого (което означава “огън”), вулканичен остров на около 100 км от столицата.

_MG_0044aНай-лесният начин да стигнеш до там е с ферибот, който изненадващо се оказа безумно скъп. Още повече, не е най-приятното нещо да се люшкаш 4 часа. Наистина започва да ти се гади. Казват, че водите на Фого са несравними. Но пък гледката, когато приближаваш острова, си заслужава всяко преобръщане на стомаха. Пристигнахме в късния следобед, когато слънцето залязваше зад величествения вулкан.

_MG_0112aСао Филипе е главния град на Фого. Забелязва се огромна разлика в сравнение с Прая – доста, доста по-спокойно, отпуснато и топло е. Улиците са пълни с хора, които просто си почиват, пазарите предлагат местна и органична храна. Има плажове, но не са от най-добрите заради вулканичния пясък и опасните течения. Но пък океанът е навсякъде около теб и допринася за една специална атмосфера в града.

_MG_0184aВзехме си туристически гид, Фабио, който щеше да ни заведе на върха на вулкана. На първия ден решихме да направим около-островно пътешествие. Мястото е толкова малко, че можеш да видиш почти всичко за 3-4 часа. Пътувахме с минибус, спирахме често за да снимаме, да видим поле с гуава, плантация с кафе, прекрасни гледки на океана от високо. Също така, срещнахме много местни, които ни гледахме все едно сме атракция, докато всъщност си беше точно обратното.

_MG_0386aОставихме качването на вулкана за следващия ден. Станахме в 3 сутринта и пристигнахме в подножието в 5. Започнахме да вървим, докато беше все още тъмно. А и всичко около нас беше черно като в рог заради вулканичния пясък и скалите. Изкачването беше трудно – относително стръмно беше, а и нямаш твърда почва под себе си – по-скоро едър чакъл. Бяхме общо 15 души и това също ни позабави. Но пък всъщност се справихме доста добре – отне ни 3 часа и 50 минути. Когато се приближавахме към върха, започна да мирише на развалени яйца – заради сярата.

_MG_0441-smallМожете да си представите усещането, когато най-накрая стигнахме върха – пред нас изникна огромен кратер. Невероятно! Последното изригване е било преди 20 години, но все още се вижда серен прах на дъното.

Най-страхотното нещо беше слизането. След като вървяхме предпазливо в продължение на 15 минути, пристигнахме в началото на стръмен склон от вулканичен пясък. И тогава започна забавлението. Гидът ни каза – тичайте надолу! И след изненаданите ни погледи добави “Безопасно е”. Докато тичаш надолу, краката ти потъват дълбоко в пясъка, обувките ти се пълнят с малки камъчета и всичко около теб е в пепел, но пък е толкова весело! Като спускане по пясък е, само дето нямаш дъска. И така стигнахме до там, откъдето започнахме изкачването – за по-малко от час. Това беше едно от най-невероятните неща, които съм правил, не се шегувам!

Както можете да си представите, бяхме наистина много мръсни. И когато пристигнахме обратно в хотела – изненада! – нямаше вода!!! Слава богу, че дойде само след час.

Кабо Верде беше наистина страхотна дестинация. Вече съм обратно в България и работя над темите от пътуването. Скоро ще мога да ви покажа някои от нещата, които свърших там. А пък блогът ще продължи, когато се отправя на следващото пътешествие. Надявам се скоро.

Advertisements

Days go by / Дните си минават

Days go by; time is running, kinda slow, kinda fast. So many things are happening every day that I feel I’ve been here for months. On the other hand, when I look back, it’s already been a week. And it’s only another one left.

_MG_9387aFew days back, we went to the so called Old town – it was the first settlement of Portuguese on the islands of Cabo Verde. It is a place full of ruins – not only historical but also of poor people. Unfortunately, you can sense the fact that this is not the capital. However, people seem to enjoy their life there, kids are playing on the main square. This is also the renowned “Slave market”, the popular place in the past where the colonisers used to trade with slaves. Now it is a place for souvenirs and there is also a nice bar facing the ocean where you can enjoy a beer. Right above the town is the Fort – a well-preserved Portuguese structure that was used to protect the island from invaders. From there a magnificent landscape bursts upon you – the foamy waters of the ocean, ancient remaining and colourful houses of the locals.

_MG_9605a_1Another amazing experience was a visit to an elementary school in a ghetto in Praia. We were invited there by an organisation called “AfroReggae” – people from Brazil cooperating with the Cabo-Verdean government and the Brazilian Embassy. They teach children in undeveloped neighbourhoods how to play the drums, to do graffiti and acrobatics. For simply an hour there we saw a spectacular drum and acrobatic performance and also the making of two pieces of graffiti. It is great to see someone willing to help people in need, to give hope and to change worlds.

_MG_9283aWhat’s a real treasure here is talking to strangers. We keep on running into interesting people every day. The guy on the picture was just passing the bus we were in. As I tried to take a picture of him, he proposed to stop, so I can make a nice shot. He is a Cabo-Verdean living in the USA but comes home occasionally to make workshops on ‘green art’ – using only natural materials for jewelery, home appliances, etc. And just a couple of hours ago we had the most amazing interview with the famous local rapper Batchard, who graduated in psychology and works in a voluntary service organisation. At the beginning he felt really uncertain of his capability to speak in English, but it actually turned out great!

_MG_9134aWhat you can really sense here is that time is a relative concept. People are relaxed, easy-going, nobody comes on time for a meeting. Things take forever to be done, but maybe that’s what a person from a developed country needs – no timetables, no watches, no perception of time. And things are happening in their natural way.

We are switching hotels tomorrow. A laid-back weekend is coming, hopefully – all day on the beach or hanging out somewhere on the island. And the next week is devoted to the beautiful volcano island of Fogo. We plan to visit coffee plantations, wine fields and to climb the tremendous volcano that erupted only 20 years ago. Fingers crossed, should be amazing!

***********************************************************************

Дните си минават; времето лети, някак бавно, някак бързо. Много неща се случват всеки ден и се чувствам все едно съм бил тук с месеци. От друга страна, като погледна назад, вече е минала неусетно цяла седмица. И остава само още една.

_MG_9387aПреди няколко дни отидохме до т.нар. Стар град – първото селище на португалците на островите на Кабо Верде. Това е място, осеяно от руини – не само исторически, но също и постройки на бедни хора. За съжаление, усеща се, че тук не е столицата. И все пак хората изглежда, че се наслаждават на живота, децата си играят на главния площад. Там е също и известният „Пазар за роби”, популярно в миналото място, където колонизаторите са търгували с роби. Сега се продават сувенири, а има и симпатичен бар, гледащ към морето, в който можеш да изпиеш една бира. Точно над града се намира Крепостта – добре запазена португалска постройка, която е служила да пази острова от нашественици. От там се разкрива невероятна гледка – пенливите води на океана, древните останки и колоритните къщи на местните жители.

Друго стра_MG_9605a_1хотно преживяване беше посещението на начално училище в гето в Прая. Бяхме поканени от организация, наречена „Афро Реге” – хора от Бразилия, сътрудничещи си с правителството на Кабо Верде и бразилското посолство. Учат децата от неразвитите квартали да свирят на барабани, да правят графити и акробатични номера. Само за един част станахме свидетели на невероятно акробатично изпълнение, съпроводено от барабани, и на направата на два броя графити. Страхотно е да видиш как тези хора са склонни да помагат на други в нужда, да носят надежда и да променят света.

_MG_9283aИстинското богатство тук е да разговаряш с непознати. Постоянно се натъкваме на интересни хора. Човекът на снимката просто си минаваше покрай автобуса, в който бяхме. Тъй като се опитах да го снимам, той предложи да се спре, за да може да стане хубава снимка. Той е от Кабо Верде, но живее в САЩ. Прибира се от време на време, за да провежда работилници за „зелено изкуство” – използва само естествени материали за бижута, домашни потреби и т.н. А пък само преди няколко часа направихме най-невероятното интервю с известен местен рапър на име Бачард, който е завършил психология и работи в доброволческа организация. В началото се чувстваше много неуверен да говори на английски, но всъщност се оказа страхотно!

_MG_9134aНещото, което наистина можеш да усетиш тук, е, че времето е относително понятие. Хората са отпуснати, спокойни, никой не идва навреме за среща. Всичко отнема вечност, за да се случи, но може би това е, от което човек от развита държава има нужда – без разписания, без часовник, без представа за времето. И нещата се случват по естествения им начин.

Утре сменяме хотела си. И един спокоен уикенд се задава, надявам се – цял ден на плажа или пък ще се размотаваме някъде по острова. А следващата седмица е отредена на красивия вулканичен остров Фого. Планираме да посетим кафени плантации, лозя и да изкачим удивителния вулкан, който е изригвал само преди 20 години. Стискайте палци, трябва да е невероятно!

First days on “The Green Coast” / Първи дни наЗеления бряг

_MG_8916aWe already spent several days here in Praia, the capital city of Cabo Verde. Several quite intense days. We met a lot of people, visited a lot of places, and experienced the real Cabo Verdean atmosphere.

First of all, we are here to work on topics connected with development and globalisation, so our main goal is to find interesting characters to do write or film our stories about. So, every day we talk to people, usually randomly on the street or while drinking coffee. It is not that easy given the fact that English is not so widely spoken. But luckily we can rely on 4 cool local students that help us with ideas, contacts and translation.

_MG_9265aApart from the working part, we have some time to relax. Every evening is a ‘going-out evening’. And we’ve tried a few local bars. You can’t really describe the ambience in them. It feels like in Cuba, Spain and somewhere in continental Africa at the same time. It’s incredible. And you can’t be left without musicaround you, often live. Moreover, if you’re lucky, there will be just random people singing and playing guitars on the table next to you. It is great! What you must try is the local rum-like drink ‘grogue’. And if you’re not fond of hard liquor, Portuguese and Cabo-Verdean beers are available. And they are “as cold as your ex’s hearth”! :D Too bad they are only 25cl.

_MG_9138aPeople here are quite friendly. Talkative, even though you rarely speak the same language. You can always randomly stop someone just because you feel like talking to them. And they respond, take their time and enjoy a conversation. This is mainly how we get ideas right on the street. Our local “buddies” said we shouldn’t walk outside the city centre and must stay in group. The first night we ended up in a place that kind of looked like a ghetto. We got approached straight away by a guy, whose name was Ruy. He said “Welcome to my street”. Which sounded already a bit “unsafe”. There was some festival going on, so he decided to take us on a tour. To be our guide. After all, nothing bad happened, although we had a bad feeling. We just ended up paying his entrance fee as well. But bad stuff, I presume, doesn’t happen often. Even though there were a lot of seniors we spoke to that mentioned the capital got more dangerous in the past decades.

_MG_9117aIn general, people are interesting and have a lot to share. Did you know that there are approximately twice as many Cabo-Verdeans outside the country than in it? Almost everyone we met has a relative in USA, Portugal or somewhere else all over the world. They are full of stories of old times. And the kids you meet are just so lively and happy, playing football on the streets or just running around. This reminds me a lot of the children in Asia. It’s like they don’t care about the world around them. Which is something we might consider as well.

Today we tried the ocean water for the first time. We skipped all the duties in the afternoon to go to the Kabra Kanela beach in Praia. It wasn’t as amazing as we expected – no palm trees, no white sand and crystal water, but was still quite good. And I am super happy to have the chance to swim in May. :)

So, we have another 5 days in the capital and then we’ll probably head to another island. I hope I will have some more interesting things to share in the next blogpost.

**************************************************************************

_MG_8916aВече сме няколко дни тук в Прая, столицата на Кабо Верде. Няколко доста интензивни дни. Срещнахме се с много хора, посетихме много места и усетихме истинската кабо-вердеанска атмосфера.

Преди всичко, тук сме, за да работим по теми, свързани с развитието и глобализацията, така че основната ни цел е да намерим интересни герои, за които да напишем или снимаме материалите си. Затова всеки ден говорим с хора, често случайно на улицата или докато пием кафе. За щастие, можем да разчитаме на четирима свежи местни студенти, които ни помагат с идеи, контакти и с превода.

_MG_9265aОсвен частта с работата, имаме и време да си почиваме. Всяка вечер е вечер за излизане. И вече пробвахме няколко местни бара. Не можеш просто да опишеш атмосферата в тях. Усещането е все едно си в Куба, Испания и някъде в континентална Африка едновременно. Невероятно е. И няма как да не си заобиколен от музика, често на живо. Още повече, ако имаш късмет, ще има случайни хора на съседната маса, които пеят и свирят на китари. Невероятно е! Нещо, което трябва да опитате е местния подобен на ром „грог”. А ако не сте фенове на твърдия алкохол, има португалска и кабо-вердеанска бира. И са толкова студени, „колкото сърцето на бившата ти”. :D Твърде жалко, че са само в бутилки по 250мл.

_MG_9138aХората са относително приятелски настроени. Общителни, макар и рядко да говорите един и същ език. Винаги можеш да спреш някого случайно на улицата, само защото ти се иска да си поговорите. И той ще отговори, ще отдели време и ще се наслади на разговора. По този начин главно се снабдяваме с идеи, директно на улицата. Нашите местни приятели ни казаха, че не бива да излизаме от центъра и винаги трябва да се движим в група. Още първата вечер се озовахме в квартал, който приличаше на гето. Веднага ни приближи момче на име Руй. Каза „Добре дошли на моята улица”. Което вече си звучеше малко небезопасно. Имаше някакъв фестивал там, така че той реши да ни разведе наоколо. Да ни бъде гид. В крайна сметка, нищо лошо не се случи, макар да имахме лошо предчувствие. Просто искаше да му платим входа за фестивала. Но неприятни неща, предполагам, не се случват много често.Въпреки че имаше доста възрастни хора, които ни споменаваха как столицата е станала по-опасна през последните деситилетия.

_MG_9117aКато цяло, хората са интересни и имат много да споделят. Знаехте ли, че извън страната има приблизително два пъти повече кабо-вердеанци, отколкото в нея? Почти всеки, с когото се срещнахме, има роднина в САЩ, Португалия или някъде другаде по света. И са пълни с истории от стари времена. А децата са просто толкова жизнени и щастливи, играят футбол или просто тичат по улиците. Това много ми напомня на децата в Азия. Сякаш изобщо не ги вълнува света около тях. Нещо, за което и ние самите можем да се замислим.

Днес пробвахме океанската вода за пръв път. Пропуснахме няколко задължения следобед, за да отидем на плажа Кабра Канела в Прая. Не беше чак толкова удивително, колкото очаквахме – без палми, бял пясък и кристална вода, но пак беше добре. И съм супер щастлив, че успях да поплувам през май. :)

Е, имаме още 5 дни в столицата, а след това най-вероятно ще отидем до някой друг остров. Надявам се, че ще мога да ви споделя още интересни неща в следващия пост.

Next stop – Africa / Следваща спирка – Африка

_MG_8904Well, here we are again. I didn’t think I’d continue writing here that soon, but now there’s a new opportunity ahead. Tomorrow morning I am flying to Kabo Verde, West Africa, an island country 570 km off the African coast. I am part of the project BeyondYourWorld together with 11 students of international journalism. For two weeks we will be working on the topics of globalisation and development. I hope it’ll be fun. :)

I can’t promise I will write often, but I’ll do my best. Also, I hope I would have the chance to take tremendous photos, thanks to the help of Photosynthesis, so I will keep you posted. And, last but not least, thank you, Frank, the lenscup (on the picture) that you gave me as a present is travelling the world with me.

This time the journey is not a runaway. But I hope it will be a paradise.

*******************************************************************************************

_MG_8904Ето ни отново. Не мислех, че ще продължа да пиша тук толкова скоро, но изникна нова възможност. Утре сутрин летя за Кабо Верде, Западна Африка, островна държава на 570 км от африканския бряг. Част съм от проекта BeyondYourWorld заедно с 11 студенти по международна журналистика. За две седмици ще работим по проблемите на глобализацията и развитието. Надявам се да е забавно. :)

Не мога да обещая, че ще пиша често, но ще дам всичко от себе си. Също така се надявам да имам шанса да направя страхотни снимки, благодарение на помощта от Photosynthesis, така че ще ви държа в течение. И накрая, но не на последно място – благодаря ти, Франк, чашата обектив (на снимката), която ми подари, обикаля света заедно с мен.

Този път пътешествието не е бягство. Но се надявам да е рай.

Lost&Found / Изгубено и намерено

In Asia time runs in a different pace. You travel differently, people don’t think the way you are used to. Asia is open for you. But in order to receive something from it, you have to give as well.

_MG_3275aTo start with the material things, I got rid of some shoes, a pair of ‘YouTube’ flip-flops, many torn clothes, useless little things you always think you’d use. I lost both of my phones (one got stolen, the other got “fixed” by a “terrific” Thai electrician), a brand new Swiss knife, amazing headphones (that were also a present), a driving licence, 50 euros and few pretty good memories in my wallet, probably taken by some nice Indian in the bus in New Delhi. I must admit, at some point I really freaked out. And started to curse the Fate as I was confident I didn’t deserve all that crap. But maybe the Fate tried to give me a lesson that I care too much for all the material things around me. After going through that stuff I think I really started to care less.And sometimes you do need a fresh start.

On the other hand, as a compensation for my broken smartphone, I received a brand new one… without a slot for the SIM-card. It turned out it’s a CDMA phone – it has an antenna and is specially designed for use in South Korea. Which technically means I can’t use it anywhere else. Here’s a reason to go there, hah. :)

_MG_1618aIn such a trip you also meet quite interesting peoplewith various stories. I met my first New Zealender, many, many Australians, more Germans than I’ve ever met in Europe, a crazy Korean girl that bought a last-minute plane ticket to join us (after knowing us for an hour) and in the meanwhile tried to eat a dozen of pills… But everything was fine after all! :)

You open to a lot of new experiences. Indian railways, rickshaws, elephant and camel rides, markets and holy places, dusty streets and steep beautiful slopes in the Himalayas, strange and often delightful food. Working with kids is hard, but the little Buddhist monks were great! Indeed a challenge.

Four months is a long time. Even if you travel with people, you get to spend a lot of time alone. And you do hell of a thinking. You realise a lot of things about yourself. Usually pretty bad stuff. But that’s the idea, right?

So, I’m trying to be more tolerant. It is impossible for everybody to be like you, to have the same knowledge, same habits or capabilities. And you should not expect that from them. Give them a chance. They might surprise you.

I’m trying to be more patient. Because in Asia you need that a lot. But it’s also good to bring that habit home. Many things need time. And you should let them have it. Rushing it only brought me troubles (including a broken phone).

_MG_2688aI’m also trying to be less selfish and self-centred. Sometimes what happens to people around you is more important. It is a game-changer to ask them how they feel. Or to help them.

I’m trying to learn to forgive. It’s not quite easy, but sometimes people don’t realise what they did. Keeping bad thoughts harms mainly you. Revenge is usually not a good option. And I do believe that being a good person will finally reward.

Well, guys, that’s it. An adventure is over. I’m back in Sofia, starting the other adventure of finding what to do with my life. Back to reality. But those 4 months definitely helped me become aware of many things.And I’m thankful. Sometimes you’ve been given a hard time for a reason. The goal here is to realise that.

This is the last blog post. For now. And this is not a goodbye. It’s more like a “Hello”. :)

**********************************************************************************************

В Азия времето тече по различен начин. Пътуваш различно, хората не мислят по начина, по който си свикнал. Азия е отворена за теб. Но за да получиш нещо от нея, трябва също да дадеш.

_MG_3275aДа започнем с материалните неща – изхвърлих обувки, чифт джапанки ‘YouTube’, много скъсани дрехи, ненужни мънички неща, които винаги си мислил, че ще използваш. Затрих и двата си телефона (единият бе откраднат, а другият “оправен” от “невероятен” тайландски електротехник), чисто ново швейцарско ножче, страхотни слушалки (които бяха и подарък), шофьорска книжка, 50 евро и няколко много мили спомени в портмонето, вероятно взето от някой мил индиец в автобуса в Ню Делхи. Трябва да призная, че по едно време откачих. И започнах да проклинам съдбата, тъй като бях убеден, че не заслужавам всичката тази помия. Но може би съдбата е искала да ми даде урок, защото твърде много ме е грижа за материалните неща около мен. След всичко това наистина мисля, че започна да ми пука по-малко. А и понякога наистина имаш нужда от свежо начало.

От друга страна, като компенсация за счупения смартфон, получих друг чисто нов… без слот за СИМ-карта. Оказа се, че е някакъв CDMA тип телефон – има си антена и е специално конструиран за ползване в Южна Корея. Което на практика значи, че не мога да го използвам никъде другаде. Ето и причина да отида там, хах. :)

_MG_1618aНа такова пътешествие се срещаш с доста интересни хора с най-различни истории. Запознах се за пръв път с човек от Нова Зенландия, с много, много австралийци, повече германци, отколкото някога съм срещал в Европа, с луда корейка, която си купи самолетен билет в последната минута, за да дойде с нас (след като ни е познава само от час), а междувременно се опита да се нагълта с хапчета… Но в крайна сметка всичко беше наред! :)

Отваряш се за много нови преживявания. Индийските железници, рикшите, язденето на слонове и камили, пазарите и свещените места,прашните улици и стръмните красиви склонове на Хималаите, странната и често страхотна храна. Работата с деца е трудна, но пък малките будистки монаси са невероятни! Наистина си беше предизвикателство.

Четири месеца са страшно дълго време. Дори и да пътуваш с хора, прекарваш много време сам. И го удряш на мислене. Осъзнаваш доста неща за себе си. Обикновено непрятни. Но пък това все пак е идеята, нали така?

Та, опитвам се да бъда по-толерантен. Не е възможно всеки да бъде като теб, да има същите познания, навици и възможности. И не бива да го очакваш от тях. Дай им шанс. Може пък и да те изненадат.

Опитвам се да бъда по-търпелив. Защото в Азия това ти трябва доста. Но е добре и да се прибереш с този навик. Много неща изискват време. И трябва да ги оставиш да си го вземат. Препирането ми е донесло само неприятности (включително и счупен телефон).

_MG_2688aСъщо така се опитвам да бъда по-малко егоист и самовглъбен. Понякога това, което се случва на хората около теб, е по-важно. И понякога всичко се променя, ако ги попиташ как се чувстват. Или им помогнеш.

Опитвам се да се науча да прощавам. Не е лесно, но понякога хората не осъзнават какво са сторили. Да таиш лоши мисли вреди предимно на теб. Отмъщението обикновено не е добър вариант. А и наистина вярвам, че да си добър човек рано или късно се отплаща.

Е, приятели, това е. Едно приключение приключи. Вече съм в София, впускайки се в другото приключение да открия какво да правя с живота си оттук нататък.Обратно към реалността. Но тези 4 месеца определено ми помогнаха да осъзная много неща. И съм благодарен. Понякога ти е трудно с причина. Целта тук е да го осъзнаеш.

Това е последният пост в блога. Засега. И това не е довиждане. А по-скоро “Здравей”. :)

KUL*

*KUL is the international abbreviation of  Kuala Lumpur, the capital of Malaysia. KUL also refers to my impression on the Malaysian language – as this is how they would write “cool”. Malaysian is so phonetic that “bus” is ‘bas’, “pharmacy” is ‘farmasi’ and so on.

_MG_3413aHere we are in the big city, the capital of a really developed country. And you can imagine how developed Kuala Lumpur is. You can easily guess by the big highways that cut through the city, the public transport, the skyscrapers. It feels like you escaped from Asia for a while.

Kuala Lumpur is maybe the best touristic place in terms of conveniences, ease of access to places, public transportation. The government obviously made sure people would be happy when coming here. You’ve got 2 free bus lines that run in the city centre, air-conditioned tunnels between major buildings and a lot of places to hide during the exhausting heat. And, believe me, Kuala Lumpur is hot! Around noon you can get around 36°C. Which is probably the worst thing about the city, as you are surrounded mainly by concrete. And the parks are not that many.

_MG_3392aThere are a lot of things to see in the city. A nice place to go to is the City Gallery which hosts the biggest scale model of Kuala Lumpur (on the picture). It is also near the Lake Garden park, the National Mosque and other nice heritage buildings that bear the history of Malaysia. In that area you can also find the biggest in Asia birdpark with hundreds of species inside, an Orchid garden, a Planetarium and even a Police museum.

Kuala Lumpur is full of markets, shopping malls (the best place to go when it’s hot) and small stores. A great place to buy things. Malaysia is also a tax-free country for many products such as electronics, cosmetics and sports equipment.

_MG_3444aThe city is relatively big, but most of the things are in walking distance. However, this is not the best place for a pedestrian – as I said, it’s ridiculously hot and there’s no pavement on many streets (or the pavement is occupied by people selling food). Luckily, you’ve got the free bus with A/C. And it goes to the central part with all the high buildings. Which was basically the place we went to every night to enjoy the view of lit-up skyscrapers, and especially the renowned 88-storey Petronas Twin Towers.

Kuala Lumpur was our last stop… And the adventure is over. Shortly after we got back to Kathmandu for our flight back home. It’s not as sad as it sounds, must admit I kind of had enough of all the moving around, switching places and spending hours in transportation or waiting for one. It’s nice to be back.

But that’s not the last blogpost. I have one last thing to tell you. Soon. :)

**************************************************************************************************

*KUL е международното съкращение на Куала Лумпур, столицата на Малайзия. KUL също се отнася до впечатлението ми от малайзийския език – все едно така биха написали английската дума “cool”. Малайзийският е толкова фонетичен, че английската дума “bus” е ‘bas’, pharmacy” e farmasi’ и т.н.

_MG_3413aЕто ни в големия град, столицата на една много развита страна. И можете да си представите колко развита е Куала Лумпур. Може лесно да предположите по големите магистрали, разсичащи града, градския транспорт, небостъргачите. Имаш чувството, че си избягал от Азия.

Куала Лумпур е може би най-доброто място за туристи по отношение на удобства, лесен достъп до всичко и градски транспорт. Правителството явно се е погрижило хората да са доволни от това, че идват тук. Има две безплатни автобусни линии в центъра на града, пешеходни тунели с климатик между някои от основните сгради и много места, на които можеш да се скриеш от изтощителната жега. И повярвайте, наистина е горещо в Куала Лумпур! По обяд става около 36 градуса. Което е може би най-ужасното нещо в града, тъй като си заобиколен предимно от бетон. А парковете не са толкова много.

_MG_3392aИма много какво да се види в града. Приятно място е Градската галерия, в която се намира най-големият макет на Куала Лумпур (на снимката). Тя се намира също до парка Лейк Гардън, Националната джамия и други красиви сгради, които носят историята на Малайзия. В този район също може да откриете най-големия в Азия зоопарк за птици със стотици видове в него, градина с орхидеи, планетариум и дори Музей на полицията.

Куала Лумпур е пълна с пазари, молове (най-доброто място да се скриеш, когато е топло) и малки магазинчета. Чудесно място да си купиш нещо. Малайзия е също така страна, лишена от данъци за много продукти като техника, козметика и спортно оборудване.

_MG_3444aГрадът е относително голям, но до повечето места може да се стигне пеша. Все пак, това не е най-доброто място за един пешеходец – както вече споменах, невъобразимо топло е, на много места няма тротоари (или пък на него има сергии, на които се продава храна). За щастие, има безплатен автобус с климатик. И с него се стига до централната част с високите сгради. Което, общо взето, беше мястото, където ходехме всяка вечер, за да се наслаждаваме на осветените небостъргачи и особено на прочутите 88-етажни кули близнаци Петронас.

Куала Лумпур беше нашата последна спирка… И приключението приключи. Скоро след това се върнахме в Катманду за полета обратно вкъщи. Не е толкова тъжно, колкото сигурно звучи, трябва да призная, че донякъде ми втръсна от всичкото местене, смяна на места и прекарването на часове в път или чакайки някакъв транспорт. Хубаво е да се прибереш.

Но това не е последният пост в блога. Имам едно последно нещо да ви кажа. Скоро. :)

A Duty-free Paradise / Безмитен рай

_MG_3272aPulau Langkawi (or the Langkawi Island) was our first stop in Malaysia. Many people enter the country there when coming from Thailand. It is huge and offers as many things as you can imagine – from beaches to wildlife and shopping malls.

It’s quite a touristic place, really famous because it is a tax-free zone. Which means cheap alcohol and cigarettes and many of those enormous shops they have on the airports, full of chocolates and liquor. You can spend there hours and a lot of money and you would still wish you should’ve got something more.

_MG_3361aThe most popular part of the island is the Cenang beach, where the range of hotels is the widest. The beach is really long, nice (but not as great as those on the Thai islands) and gives you a splendid view on the tiny islands near the coast. It is also an alternative path to reach the other side of the area, avoiding the unpleasant asphalt heat on the main street during the hot hours. And what was a bit amazing for me were the opening hours of the shops – everything opens quite late in the morning (around 9-10), then closes at mid-day and re-opens around 16h. Those people don’t really like working, I guess. Or it’s just a habit from the unbelievable heat during the day.

Apart from that area, there are a lot of other things to see in the island. As I mentioned, it is huge. So, we rented motorbikes and went north to some waterfalls and even swam in the river there. In that area there are beaches as well, but most of them are private and designated to the hotels. We stopped for a quick dip in the sea in one of them, and there we met Krasi – the only Bulgarian on the island. He works on the bar there, cooks delicious Bulgarian lunch and even makes his own white cheese. :)

_MG_3051aProbably the greatest place on Langkawi is the Wildlife Park – a zoo with many local animals. There are a lot of parrots, flamingoes and small birds that eat right from your hands – on the entrance you can buy a small bag full of seeds and vegetables to feed the animals. In this way you get a great experience and the animals don’t get junk food. As well, in the kids zone there is a place with dozens of rabits, where kids can go and play with them – it is really cute that there are signs that even explain how to hold the little rabits. :)

_MG_3131a_1Another nice place to spend an hour or two is the Underwater World. It’s something between an aquarium and a water zoo and shows a variety of sea animals. My favourite were the penguins, of course! But you get to see amazing stuff there – like the gigantic Pasific ocean crab that grows up to 4 metres!

We spent there 4 great days, half relaxing, half experiencing the island and the cheap beer. Afterwards, we went straight to the next island south – Penang, which unfortunately did not turn out as good as we thought it would be. A bit too overcrowded, massive concrete buildings, long distances and traffic jams. But at least they had a nice botanical garden, which was more like a park, rather than just a big greenhouse.

So, after that we went to Kuala Lumpur, which is… wow! But another post is coming about it soon!

***********************************************************************************

_MG_3272aПулау Лангкави (или остров Лангкави) беше първата ни спирка в Малайзия. Много хора влизат в страната от там, когато идват от Тайланд. Огромен е и предлага каквото можеш да си представиш – от плажове до дива природа и шопинг центрове.

Доста туристическо място е, много известно заради това, че е безмитна зона. Което значи евтини цигари и алкохол и много от онези огромни магазини като по летищата, пълни с шоколад и спиртни напитки. Можеш да прекараш там часове и да похарчиш много пари и накрая пак ще ти се иска да си взел още нещо.

_MG_3361aНай-популярната част на острова е плажът Ченанг, където има най-голям избор на хотели. Плажът е доста дълъг, добър (но не толкова, колкото плажовете на тайландските острови) и ти предоставя страхотна гледка към малките островчета в близост до крайбрежието. Също така е и алтернативен път да стигнеш до другата част на квартала, избягвайки неприятната жега от асфалта на главната улица в горещите часове. А това, което много ме изненада, беше работното време на магазините – отварят доста късно (около 9-10), затварят по обяд и отварят отново около 16ч. Тези хора май не обичат много да работят, предполагам. Или всичко това е навик заради невъобразимата жега през деня.

Освен този район, има доста други неща да се видят на острова. Както вече споменах, огромен е. Затова наехме мотоциклети и се отправихме на север, за да видим няколко водопада, където дори поплувахме. В тази част също има плажове, но повечето са частни и отредени на хотелите. Спряхме в един от тях, за да се топнем в морето набързо, и там срещнахме Краси – единственият българин на острова. Работи в бара там, готви вкусен  български обяд и дори прави свое собствено сирене. :)

_MG_3051aВероятно най-доброто място на Лангкави е Парка на дивата природа – зоопарк с много животни от тази част на света. Има много папагали, фламингота и малки птички, които се хранят направо от ръката ти – на входа можеш да си купиш малка торбичка със семена и зеленчуци, за да храниш животните. По този начин получаваш страхотно изживяване, а животните не ядат боклуци. А в детския кът има място с десетки зайчета, с които децата могат да си играят – много е сладко как има табели, на които е обяснено как да ги държиш. :)

_MG_3131a_1Друго приятно място, където можеш да прекараш час-два е Подводният свят. Това е нещо между аквариум и воден зоопарк, където са изложени много различни морски създания. Любими ми бяха пингвините, разбира се! Но можеш да видиш невероятни неща – като например огромните раци от Тихия океан, които стигат до 4 метра дължина!

Прекарахме 4 прекрасни дни, половината в почивка, половината изпитвайки острова и пиейки евтина бира. След това отидохме в следващия остров на юг – Пенанг, който, за съжаление, не се оказа толкова приятен, колкото си го представяхме. Твърде претъпкан, огромни бетонни сгради, дълги разстояния и задръствания. Но поне имаше хубава ботаническа градина, която беше по-скоро като парк, а не като голям парник.

А след това се отправихме към Куала Лумпур, която е… уау! Но за това – друг пост съвсем скоро!

A “Hard” Life / “Тежъкживот

After all the hustle of the enormous city of Bangkok, we headed to the local heaven – the Thai islands.

Koh Taoism

_MG_2863aKoh Tao is one of the most famous destinations in Thailand and is attracting many foreigners because of its “Full Moon” parties. It’s a really small island and most of the things are situated on west coast. You won’t have trouble finding a place to stay or to eat there, especially if you don’t count your money – Koh Tao is so popular, the prices are twice as high as in Bangkok!

Needless to say, there isn’t a person who would say “no” to Koh Tao’s emerald waters and fine sand beaches. The water is clear and shallow and it’s the best getaway from the heat. And the palm trees do their best to keep you on a shade during the common 32°C. The coast is also full of cosy bars with soft lounges and a rich cocktail menu. While during the day the island is half asleep, after sunset (which, by the way, is wonderful!) the tiny pedestrian streets get alive and crowdy. In many restaurants you can enjoy a fire show, which is another way of attracting more clients.

_MG_2847aThe best thing to do in Koh Tao is diving or snorkeling. The waters around it have a really rich sea life, including coral reefs, exotic fish and even sharks! Of course, you need to be a good swimmer and should be prepared to pay a solid amount. But they say it’s a once-in-a-lifetime experience.

All this combined creates the atmosphere of this magestic place. People know the state of mind here as “Koh Taoism”. And one would not be disappointed. Koh Tao has definitely a lot to offer.

Koh Lanta

_MG_2935aApparently ‘Koh’ means an ‘island’ in Thai. Another pearl of the country, this time on the west, in the Andaman sea. This island is a lot bigger and that’s why it doesn’t feel so crowded. Which is a big relief after the busy Koh Tao.

We found a great place with wooden huts in the forest, 50 metres from the beach. A peaceful getaway. Koh Lanta has more beaches, but the water is not that clear. It was still nice, as you have plenty of choices where to go. And the rainforest in the middle of the island is also worth visiting – you can do some trekking and elephant riding and see the famous Lanta’s waterfall (when there is water, of course, as we happened to visit in a quite dry season).

_MG_2955aThe island is split in two parts and the upper one is a lot smaller and not populated at all. There we went to a completely untouched beach, which was full of seashells. We also found this little buddy on the picture. :)

We had the idea to visit another Thai island, but the connections were a lot easier to Malaysia. So, here we go! Heading to another country for more sunny days and new experiences!

***********************************************************************************

След лудницата в огромния Банкок се отправихме към местния рай – тайландските острови.

Ко Таоизъм

_MG_2863aКо Тао е една от най-популярните дестинации в Тайланд и привлича много чужденци заради партитата по пълнолуние. Много малък остров е и повечето неща се намират на западното му крайбрежие. Не бихте имали проблем да намерите място за спане или за хранене, особено ако не си броите парите – Ко Тао е толкова популярен, че цените са двойно по-високи от Банкок!

Няма смисъл да казвам, че не би имало човек, който да каже „не” на изумрудените води и изящните пясъчни плажове на Ко Тао. Водата е кристална и плитка и е най-доброто бягство от жегата. А палмите правят всичко по силите си да пазят сянка при обичайните 32 градуса. Крайбрежието е пълно с уютни барове с меки кресла и богати коктейлни менюта. А докато през деня островът е полузаспал, след залез слънце (който, между другото, е невероятен!) малките пешеходни улички оживяват и се пълнят с хора. В много от ресторантите можете да се насладите и на огнени шоута, което е още един начин за привличане на клиенти.

_MG_2847aНай-доброто нещо за правене в Ко Тао е гмуркането или плуването с шноркели. Водите около острова са богати на живот, което включва корали, екзотични риби и дори акули! Разбира се, трябва да умееш да плуваш добре и да си подготвен да се лишиш от солидна сума. Но пък казват, че е изживяване „един път”!

Всичко това комбинирано създава атмосферата на това магическо място. Хората наричат това състояние на духа „Ко Таоизъм”. И никой не бива разочарован. Ко Тао определено има много какво да предложи.

Ко Ланта

_MG_2935aЯвно “Koh” означава „остров” на тайландски. Това е още една перла на страната, този път на запад в Андаманското море. Този остров е доста по-голям и затова не се усеща толкова претъпкан. Което е голямо облекчение след оживения Ко Тао.

Намерихме си страхотно място с дървени бунгала в гората, на 50 метра от плажа. Спокойствие. Ко Ланта има повече плажове, но пък водата не е толкова чиста. Все пак беше приятно, тъй като имаш голям избор къде да отидеш. А дъждовната гора навътре в острова също си струва да се посети – можеш да правиш преходи и да яздиш слонове и да видиш известния водопад на Ланта (когато има вода, разбира се, тъй като имахме късмета да го посетим в доста сух сезон).

_MG_2955aОстровът е разделен на две части, като горната е много по-малка и не е населена изобщо. Там отидохме до напълно недокоснат плаж, пълен с миди. Също така, намерихме и това малко приятелче от снимката. :)

Имахме намерение да посетим още един тайландски остров, но транспорта до Малайзия се оказа много по-лесен. Та ето ни и нас! Отправяме се към още една страна за още слънчеви дни и нови преживявания!

BANG!KOK / БАНКОК!

The city that’s like a slap in the face! / Градът, който е като шамар през лицето!

 

_MG_2589aAfter 2 months in Nepal and a bit over a month in India Bangkok was kind of a relief. Don’t get me wrong, both countries had a lot to offer. And Bangkok is no way inferior to them in regards of the hustle. There are so many people moving so fast, not to mention the cars and motorbikes running on the big roads. However, Bangkok has this convenience of the supermarkets (that sell wide range of food, cosmetics and beer that does not cost a fortune), the scheduled public transportation that runs on nearly perfect roads and hygienic street food. And that really feels nice.

But Bangkok is like a real slap in the face! An amazing mixture. It’s like you’re in Asia and USA at the same time. The supermarkets ‘7-Eleven’ are on every corner and are almost as many as those in the whole United States. And it’s funny how you can walk out of one and directly order a ‘pad thai’ (a typical Thai noodle dish) from a small street stall. This city shelters enormous shopping malls, skyscrapers and tiny colourful streets with markets and Chinese shops, together with wonderful ancient temples.

_MG_2649aCity of markets

Alright, we all care about those must-see sights in the guidebooks. But experiencing a city is not only visiting the touristic places. If there is anything really worth visiting in Bangkok, that’s the numerous renowned markets situated all over the city. They are many weekend ones and some are even only during the late evening hours. There is a special flower market, many fruit ones with a wide range of exotic (for us) fruits, a floating market (the stalls are on pontoons or boats), etc. You can buy literally everything, the choice of food and drinks is huge and there are so many clothes and accessories that you feel like spending a monthly salary for a single day. The biggest difference from India and Nepal is that the clothes are actually pretty good quality (and still very cheap) and with a nice design. So, don’t hesitate and get a couple of t-shirts back home.

For the really brave ones, there are fried worms, grasshoppers and cockroaches for sale. I didn’t have the guts to try, but many people say that not only is it not disgusting, but it’s actually pretty tasty!

 

 

Buddha is (not) only one

_MG_2611aSurprising for me, Thailand happened to be a lot more Buddhist than Nepal (the birthplace of Buddha). The monks here are really respected – they even get special seats in the public transport (like the ones for elders, disabled or pregnant). They are also not allowed to speak or sit next to women.

Respectively, almost all of the Bangkok famous sights are somehow connected to Buddhism. So, there is a Buddha here and there – The Golden Buddha, The Emerald Buddha, The Reclining Buddha (on the picture) are only some of the statues of the Lord you can see in the town. And Thai people are really respectful in regards of religion. For example, you are not allowed to enter the Grand Palace with shorts and bare shoulders.

Shutdown Bangkok, restart Thailand!*

*The motto of the protesters

_MG_2652aYou’ve probably heard about the anti-government protests in Bangkok. Well, things are pretty calm now, but you can still see the consequences of the big fights and protests in the city, especially next to the Democracy monument. Now there are several broken vehicles, big pavilions and many, many tents, as hundreds protesters live there. Now that area is declared a Peace zone. There was a concert once and they even provided free food and drinks for the people there. In the city centre the big Lumphini park is full of shelters and tents of protestors and there is a stage for giving speeches. Around the park there is a market where they sell mainly supportive t-shirts, whistles, flags, etc. And for me, the most impressive thing was that it is full of older people, not only the youngsters protest.

A week in Bangkok is absolutely enough – to get the necessary dose of civilisation, but also to get sick of all the crowds. We’re going south where it’s even hotter, but the water is the escape. See you soon, next time with a swimming suit! :)

********************************************************************************************

_MG_2589aСлед 2 месеца в Непал и малко повече от месец в Индия, Банкок беше приятна промяна. Не ме разбирайте погрешно, и двете държави имаха много какво да предложат. И Банкок по нищо не отстъпва по отношение на блъсканицата. Има толкова много хора, движещи се бързо, да не говорим за колите и моторите по големите улици. И все пак, Банкок предлага удобствата на супермаркетите (в които има голям избор на храна, козметика и бира, която не струва цяло състояние), градски транспорт с график, който те вози по почти перфектни улици, и хигиенична храна от улицата. И това наистина те кара да се чувстваш добре.

Но пък Банкок си е истински шамар през лицето! Невероятна смесица. Все едно си в Азия и САЩ едновременно. Супермаркетите „7-Eleven” са на всеки ъгъл и са почти толкова на брой, колкото в Щатите. И е забавно как можеш да излезеш от един от магазините и директно да си поръчаш „пад тай” (типично тайландско ястие от китайски спагети) от малка улична будка. Градът подслонява огромни търговски центрове, небостъргачи и малки цветни улички с пазари и китайски магазини, наред с прекрасни древни храмове.

_MG_2649aГрад на пазарите

Добре, всички ни интересуват онези забележителности, които трябва да се видят според наръчниците на пътуващите. Но да усетиш един град не означава само да посетиш туристическите места. И ако има нещо, което наистина трябва да се види в Банкок, това са многобройните прочути пазари, разположени из целия град. Има много съботно-неделни, а някои дори работят само късно вечер. Има специален пазар за цветя, много такива за плодове с голямо разнообразие от екзотични (за нас) плодове, плаващ пазар (сергиите са на понтони или лодки) и други. Можеш да си купиш буквално всичко, изборът на храни и напитки е огромен и има толкова много дрехи и аксесоари, че ти се иска да изхарчиш едномесечна заплата за един ден. Голямата разлика от Индия и Непал е, че дрехите са с доста добро качество (и все пак много евтини) и с добър дизайн. Така че, не се двоуми, ами занеси няколко тениски вкъщи.

За най-смелите има пържени червеи, скакалци и хлебарки. Нямах смелостта да ги опитам, но много хора казват, че не просто не са отвратителни, ами дори и много вкусни!

 

 

Буда (не) е само един

_MG_2611aИзненадващо за мен, Тайланд се оказа много по-будистки от Непал (родното място на Буда). Монасите тук са страшно уважавани – за тях са отредени дори специални места в градския транспорт (като тези за възрастни, хора с увреждания и бременни). Освен това, не им е позволено да говорят или седят до жени.

Съответно, почти всички известни забележителности в Банкок са свързани по някакъв начин с будизма. Има Буда тук и там – Златният Буда, Изумруденият Буда, Излегналият се Буда (на снимката) са амо някои от статуите на Лорда, които можете да видите в града. И тайландците се отнасят с огромно уважение към религията. Не е позволено например да влизаш в Големия дворец с къси панталони и голи рамене.

Изключи Банкок, рестартирай Тайланд!*

*Мотото на протестиращите

_MG_2652aСигурно сте чули за анти-правителствените протести в Банкок. Е, сега нещата са доста спокойни, но все още се виждат последствията от сблъсъците и протестите в града, особено около Паметника на демокрацията. В момента там стоят няколко счупени коли, големи шатри и много, много палатки, тъй като стотици протестиращи живеят там. Този район е обявен за Зона на мир. Един ден имаше концерт и дори безплатна храна и напитки за хората там. В центъра на града големият парк Лумпини е пълен с шатри и палатки и дори има сцена, на която могат да се правят изказвания. Около парка има пазар, на който се продават основно тениски в подкрепа на протестите, свирки, знаменца и т.н. А за мен най-удивителното беше, че е пълно с по-възрастни хора, не само младите протестират.

Седмица в Банкок е напълно достатъчна – да получиш нужната доза цивилизация, но и да ти дойде до гуша от тълпите. Отиваме на юг, където е още по-топло, но пък ще търсим спасение във водата. До скоро, следващия път по бански! :)

Goodbye, India / Сбогом, Индия

_MG_1459aThe 30 days in this special country had ended. No words can describe India. Or maybe a million. There aren’t two people who have the same impressions, experiences and feelings about it, even if they travel together. India has a personal touch on everyone. And no one should expect anything in particular. You should just jump right into it.

It is the first place in my life to ride an auto-rickshaw, more famous as a ‘tuk-tuk’. Believe me, it is worth experiencing the bumpy trip on this three-wheel monster. And what precedes the ride is sometimes even greater – the bargaining. You should be that proud tourist, unwilling to accept the ridiculous price you’ve been offered. And walk away. And wait for them to chase you. It is also a challenge to fit even 3 people inside. One of the last days we even managed to get 5 in it and it was the first time we dropped a bag while driving…

_MG_1224aI have seen animals on the streets. But you need time to get used to all the cows. And as it is a sacred animal, it is allowed to go everywhere. You can see them even on the beach or in the bar. And not to mention, there are even goats with shirts! Those people treat the animals in a special way. The homeless dogs are even more than in Bulgaria. Which, you probably know, is impressive. But the most amazing thing is, they are not aggressive. I have been barked at once or twice. Some people say that it’s because they almost don’t eat meat. Another theory is that there is a lot of trash on the streets and as the weather is mild, they never starve.

_MG_1350aIn general, people are also not aggressive. Their religion and culture teaches them not to bear hatred. This is the main Mahatma Gandhi’s principle – to love even your enemy. Because hatred is what will destroy us. And in India it feels that you can never get into a fight. Yes, sometimes people are shouting, they get angry. But nothing escalates too much. People are generally happy and appreciate what they have.

People are friendly, especially to foreigners. They’ve never let me stand up in the public transport. Well, sometimes you find them too friendly. And then you know they are trying to sell you something or to mislead you. Which is one of the most annoying things… But you learn how to be persistent with your “No”. Being a tourist puts you in a quite bad position, as many Indians have learnt that spending money is part of your stay here. But when you learn how much a ride, a coffee and a bracelet are, you prove that you’re not one of those fools who don’t know where they are.

_MG_1481aBeing a tourist here often means you’re some kind of attraction. And sometimes you’re being approached by several Indian guys who, for some reason, really want to take a photo with you. I guess, they just want to show it to their friends that they’ve met this foreigner.

India has offered me the chance to experience its renowned train system. For a month here, I have spent more time in a train than in my whole life! And this is how you learn to sleep everywhere and in every position. It’s so amazing how you’re woken up in the morning in the sleepers class by people selling breakfast, coffee and ‘chai’. And how people really don’t care and listen to Indian music from their phones on loudspeakers!

_MG_2039aIt is incredible how Indians don’t skip a chance to bathe. They keep themselves clean, it’s a part of their culture. They don’t smell, not much at least. But in the same time, how can you go in the dirty waters of a lake (even a sacred one) and take a bath and do some laundry… It just seems really irrelevant.

It doesn’t matter how many things I’m gonna tell you. You can never be sure what’s going to happen. India will disprove your every expectation. It’s gonna surprise you in a really nice and in a really bad way. It is so much different than our world. It is a must-see place. It’s not necessary that you like it. But you must experience it. Just go and do it!

***************************************************************************************

_MG_1459a30-те дни в тази специална държава приключиха. Няма думи, които биха могли да опишат Индия. Или може би милион. Няма двама души, които да имат едни и същи впечатления, преживявания и чувства към нея, дори и да пътуват заедно. Индия ще докосне всеки по специфичен начин. И никой не бива да очаква нещо конкретно. Просто трябва да се впусне в нея.

Това е първото място, на което се возя в авто-рикша, по-известна като „тук-тук”. Повярвайте, заслужава си да преживеете друсането на този звяр на три колела. А това, което предхожда пътуването, е дори по-велико – пазаренето. Трябва да бъдеш този горд турист, който не иска да приеме безумната цена, която му е предложена. И да си тръгнеш. И да чакаш да те догонят. Също така е истинско предизвикателство да влезете трима души вътре. А един от последните дни дори успяхме да се натъпчем петима. Което беше и първият път, когато изпуснахме раница, докато карахме…

_MG_1224aВиждал съм животни по улиците. Но ти трябва време да свикнеш с всичките крави. И тъй като е свещено животно, му е позволено да ходи навсякъде. Можеш да ги видиш дори на плажа или в някой бар. А да не споменавам козите с тениски! Хората тук третират животните по специален начин. Бездомните кучета са повече от тези в България. Което, сигурно знаете, е впечатляващо. Но най-изумителното е, че тук не са агресивни. Лаяли са ме веднъж или два пъти. Някои хора казват, че е защото те почти не ядат месо. Друга теория е, че тъй като има много боклук по улиците и климатът е мек, те почти не гладуват.

_MG_1350aКато цяло, хората също не са агресивни. Религията и културата им ги учат да не таят омраза. Това е и основният принцип на Махатма Ганди – да обичаш дори и врага си. Защото омразата е това, което ще ни погуби. И в Индия се чувстваш все едно никога не можеш да се сбиеш с някого. Да, понякога хората крещят и се ядосват. Но нищо не ескалира твърде много. Хората като цяло са щастливи и ценят това, което имат.

Всички са дружелюбни, особено към чужденци. Никога не са ме оставяли да стоя прав в градския транспорт. Е, понякога са твърде дружелюбни. И тогава знаеш, че се опитват да ти продадат нещо или по някакъв начин да те подведат. Което е едно от най-досадните неща… Но се учиш как да бъдеш постоянен в своето „Не”. Да си турист те поставя в доста гадна позиция, тъй като много индийци са разбрали, че да харчиш пари е част от престоя ти. Но когато се научиш колко стува превозът, едно кафе или една гривна, доказваш, че не си един от онези глупаци, които не знаят къде се намират.

_MG_1481aДа си турист много често означава, че си някаква атракция. И понякога те приближават няколко индийски момчета, които по някаква причина наистина искат да се снимат с теб. Предполагам, че просто искат да покажат на приятелите си, че са видели някой чужденец.

Индия ми даде шанса да бъда част от прословутата железопътна система. За месец тук прекарах повече време по влакове, отколкото в целия си живот! И така се учиш как да спиш навсякъде във всякаква позиция. Удивително е как се будиш сутрин в спалния вагон от хора, които продават закуска, кафе и чай. И как хората наистина не ги е грижа и слушат индийска музика на високоговорител от телефоните си!

_MG_2039aНевероятно е, че индийците не пропускат възможност да се изкъпят. Стараят се да бъдат чисти, част от културата им е. Не миришат, поне не много. Но същевременно, как може да влизаш в мръсните води на езеро (дори и да е свещено) и да се къпеш и да переш в него… Просто ми се струва неадекватно.

Няма значение колко неща ще ви кажа. Никога няма как да знаете какво ще се случи. Индия ще пребори всичките ви очаквания. Ще ви изненада по наистина приятен и наистина ужасен начин. Толкова е различна от нашия свят. Място, което трябва да се види. Не е задължително да я харесате. Но трябва да я преживеете. Отидете и го направете!

With a coconut savour / С дъх на кокос

_MG_2160aKerala is one of the most successful states in India, having the highest education rate and the lowest crime rate in the country. It has its own magic, own atmosphere and own aroma (of coconut, of course!). Kerala is a unique combination of green jungles, rivers, hills, sand beaches and sea; it is a place where everyone can find what they need.

Our entry point to Kerala was Allepey, a small city in the south. The actual city part is far from the area with the guest houses. We got one right on the beach, lay in a hammock all day under the palm trees. As Kerala is really, really south, the temperatures and the humidity are damn high! It’s nice that you’re right on the beach, but the water is so warm, that this doesn’t make much difference. And Kerala’s shore is known for its strong streams and big waves, so it’s not even that pleasant. But like in every place in South India, you can only take a shower with cold water, which combined with the ceiling fan, is life-saving!

_MG_2195aAllepey is a popular starting point in Kerala for most tourists, as it offers the cheapest (and most convenient) way to experience the famous backwaters of Kerala. This is a network of rivers and channels near the shore, which used to be the main “highway” for transportation of goods in the previous centuries. It is also a great place to rent a houseboat, another really popular thing to do. It is pretty expensive, but we heard it’s worth every rupee. You usually get a quite luxury bedroom, A/C and a kitchen with your personal cook (usually included in the price)! We skipped that as we were short on time (and money…), but as they say – “One life is not enough in India!”.

_MG_2296aSo, we took a ferry for 8 hours from Allepey to Kollam. You ride on the main channels and don’t have the chance to go deep into the small villages, where the real Kerala reveals. But you still get to observe the well kept traditions of fishermen and women workers along the waterside. Despite the industrialisation, it is still full of old-fashioned fishing devices and people gathering their fishnets by hand with their small boats. And during the whole trip, you are surrounded by the greenest palm trees. It is  all magical… On half of the way we even got followed by dozens of seagulls, who were really interested in our food. :)

_MG_2494aEvery trip has its purpose. Going to Kollam was only in order to get to Varkala, the most famous (and nicest) beach in Kerala. Unexpected for us, but Varkala happened to be even more touristic than Goa. The area with all the hotels and restaurants is situated on a cliff above the beach, which offers an amazing view for the visitors. And being touristic is not always a bad thing – Varkala is a great place to get an Ayurvedic massage or to practice yoga. Which is the reason you can find many people meditating right on the beach on sunset. :)

And last, but not least, Kerala’s biggest treasure – the food. It is quite different than the rest of the country. It is sometimes served on a banana leaf and almost everything is cooked with coconut and/or fruits and nuts. It is one of the best places to eat sea food and you can chose your fish directly from the table in front of the restaurant.

Unfortunately, Kerala is our last place to visit in India. In only few days, we’re heading to Thailand, where hopefully we’ll get into more adventures and nice experiences.

**********************************************************************************

_MG_2160aКерала е един от най-успелите щати на Индия с най-високия процент на образованост и най-ниските нива на престъпност в страната. Има своя собствена магия, собствена атмосфера и собствен аромат (на кокос, разбира се!). Керала е уникална комбинация между зелени джунгли, реки, хълмове, пясъчни плажове и море; място, на което всеки може да открие това, от което се нуждае.

Пристигнахме в Керала в Алепи, малко градче на юг. Същинската част на града е далече от района с хотелите. Наехме си стаи почти на самия плаж и прекарахме целия ден в хамаците под палмите. Тъй като Керала е наистина, наистина на юг, температурите и влажността са много високи! Много е хубаво, че си директно на плажа, но водата е толкова топла, че няма голяма разлика. А и бреговете на Керала са известни със силните си течения и големите си вълни, така че дори не е толкова приятно. Но както навсякъде в Южна Индия, можеш да си вземеш душ само със студена вода, което в комбинация с вентилатора на тавана е животоспасяващо!

_MG_2195aАлепи е популярна входна точка за повечето туристи, тъй като предлага най-евтиния (и най-удобния) начин да се насладиш на известните води на Керала. Това е мрежа от реки и канали в близост до крайбрежието, която е била главната „магистрала” за транспорт на стоки в близките векове. Това е също така чудесно място да си наемеш лодка, на която да живееш – още едно популярно нещо в Керала. Доста е скъпо, но чухме, че си заслужава всяка рупия. Обикновено получаваш доста луксозна стая, климатик и кухня с персонален готвач (който е включен в цената)! Ние го пропуснахме, тъй като нямахме много време (а и пари…), но както казват – „Един живот не е достатъчен за Индия!”.

_MG_2296aТа, взехме ферибот за 8 часа от Алепи до Колам. Возиш се по главните канали и нямаш възможност да навлезеш по-надълбоко в малките селца, където се разкрива истинската Керала. Но все пак можеш да видиш добре запазените традиции на рибарите и на жените работници по брега. Въпреки индустриализацията, тук все още е пълно със стари приспособления за риболов и с хора, събиращи мрежите си на ръка с малките си лодки. А през цялото пътуване си заобиколен от най-зелените палми. Всичко е толкова вълшебно… На половината път дори бяхме последвани от десетки чайки, които имаха особен интерес към храната ни. :)

_MG_2494aВсяко пътуване си има своята цел. Ходенето до Колам беше само за да стигнем до Варкала, най-известният (и приятен) плаж в Керала. Неочаквано за нас, Варкала се оказа по-туристическо място дори и от Гоа. Районът с всичките хотели и ресторанти се намира на скала над плажа, което предлага невероятна гледка за посетителите. А това, че е туристическо място, невинаги е лошо нещо – Варкала е прекрасно място да се насладиш на аюрведически масаж или да правиш йога. Което на своя страна е причината да видиш много хора да медитират на плажа по залез слънце. :)

Накрая, но не на последно място, най-голямото съкровище на Керала – храната. Доста по-различна е от останалата част на страната. Понякога я сервират върху бананово листо, а почти всичко се готви с кокос и/или плодове и ядки. Тук е едно от най-добрите места да опиташ морска храна, като можеш да си я избереш направо от масичката пред ресторанта.

За съжаление, Керала е последното място, което ще посетим в Индия. Само след няколко дни се отправяме към Тайланд, където се надяваме да се впуснем в още приключения и приятни изживявания.

India’s Beaches / Плажовете на Индия

_MG_2091aLET’S GOa!

The so-long-expected time has come. We headed south to the place which, they say, is ‘not India’ in India – Goa. This tiny little state lies in the middle of the country’s west coast and is one of the most touristic destinations in India. It’s famous for the nice sand beaches, hippie atmosphere and cheap alcohol. It is also the Mecca of Trance music. Goa is full of Russians and because of that it’s probably the only Indian state where you can read menus in cyrillic and listen to Russian music.

After the really exhausting 17 days in the north, when we were constantly travelling, this was going to be the place to spend the most time. Like a real vacation. Anjuna is a small village resort with a rock and sand beach in the upper part of the state. We chose it as it’s not the most popular place and, respectively, not too crowded. There is a really long road full of restaurants, guest houses and shops, so it’s easy to find what you want.

_MG_2076aAs I said, Goa is known for the really low prices of alcohol. So, the beer is twice cheaper in comparison to the north, here was around the same price as the lassi (the traditional yogurth drink). We also heard that you can eat almost for free. Which, might have been the case, but we found the food relatively expensive. But it’s understandable, given Goa’s rising popularity.

One of the greatest things about Anjuna was its super famous Flea Market (which has nothing to do with those dirty places, where you can buy used and almost broken stuff). It’s more like a bazaar; every Wednesday the land above the beach becomes really colourful. You can lose hours in the “streets” of it, amongst clothes, jewellery, souvenirs and spices.

_MG_2099aThe best way to move around in Goa is by motorbikes. The state is not big and there is a beach every 5km. You can rent a scooter for less than 4 euros per day and the fuel for 2 days was around 2 euros. I must say, I hadn’t driven anything like this before. And, moreover, in India you drive on the “wrong” side – on the left. But it seems that the 3 months spent in Asia and the years of riding a bicycle helped, so it was pretty easy and really awesome! Thanks to the motorbikes, we visited the famous Baga and Arambol beaches.

The weather was pefect, the water was warm. It didn’t fell much different than the Bulgarian seaside, except for the coconut and banana palm trees around you. And, of course, the Indians. It is amazing how sometimes you see half-naked pilgrims on the streets of holy cities, but when you go on the beach… Indians swim with clothes! And you must also get used to the homeless dogs and… cows. And as everywhere else in the country, you have people selling you everything right on the beach – food, drinks, even jewelleries.

_MG_2144aThe ‘Om’ Beach

The second half of February is dedicated to the beaches. After the 5 amazing laid-back days in Goa, we went to the next state south – Karnataka. The most popular resort there is Gokarn. It is not as touristic as Goa, so you can really get away from civilisation.

There are 4 beaches along the coast there, but probably the best one is the ‘Om’ beach. It has three curves and really reminds of the Om symbol. Along the whole beach there are places with bungalows and beach huts, made from banana leaves. And because it’s really hot and humid, you always get a fan and a mosquito net above the bed, so your stay is pleasant. :) And the restaurants are right on the sand, which makes them a great spot for the hottest hours of the day, when the sun is killing. And in the evening you get to see the terrific sunset!

_MG_2112aAfter Goa, beer was no longer that cheap, but we discovered the shakes that come in dozens of flavours and are really refreshing. The food was cheap and delicious, so we spent most of our time eating and drinking in the bars on the beach. And also, unlike Goa, the water streams were quite strong and the waves – pretty big. So it wasn’t really joyful to be tossed around in a mixture of salty water and sand. The ocean was just another source of refreshment.

This week spent near the ocean was wonderful. But we’re not going to stop with this! We go more and more south!

*************************************************************************************

_MG_2091aКЪМ ГОА!

Толкова дългоочакваното време настъпи. Отправихме се на юг към мястото, за което казват, че „не е Индия” в Индия – Гоа. Този мъничък щат се намира в средата на западното крайбрежие и една от най-туристическите дестинации на Индия. Известен е с хубавите си пясъчни плажове, с хипи атмосферата и евтиния алкохол. Също така е Меката на транс музиката. Пълно е с руснаци, което прави Гоа може би единствения индийски щат, в който можеш да видиш кирилица в менюто и да слушаш руска музика.

След наистина изтощителните 17 дни на север, когато пътувахме почти постоянно, тук щеше да е мястото, на което да прекараме най-много време. Като истинска ваканция. Анджуна е малко селце със скалист и пясъчен плаж в горната част на щата. Избрахме го, тъй като не е най-популярното място и, респективно, не толкова претъпкано. Има една много дълга уличка, пълна с ресторанти, хотелчета и магазини, така че е много лесно да намериш това, което искаш.

_MG_2076aКакто казах, Гоа е известна с много ниските цени на алкохола. Бирата е наполовина на цената на север, в Гоа струваше колкото ласито (традиционната напитка от кисело мляко). Също така, чухме, че можеш да ядеш почти за без пари. Което може и да е било така, но ние се натъкнахме на доста скъпа храна. Но е донякъде рабираемо, като се има предвид нарастващата популярност на Гоа.

Едно от най-стахотните неща в Анджуна е супер известният Битак (който няма нищо общо с онези мръсни места, където можеш да си купиш използвани и почти неработещи неща). Беше повече като пазар; всяка сряда пространството над плажа се изпълва с множество цветове. Можеш да изгубиш часове в „уличките” му сред дрехи, бижута, сувенири и подправки.

_MG_2099aНай-добрият начин да се придвижваш в Гоа е с мотор. Щатът не е голям и има плаж на всеки 5км. Можеш да наемеш скутер за по-малко от 4 евро на ден, а горивото за 2 дни ни излезе 2 евро. Трябва да кажа, че никога не бях карал нещо подобно. И още повече, в Индия караш от „грешната” страна – от ляво. Но явно трите месеца в Азия и годините на каране на колело са си казали думата, така че беше доста лесно и наистина невероятно! Благодарение на моторите успяхме да посетим известните плажове Бага и Арамбол.

Времето беше перфектно, водата – топла. Нямах усещането да е много по-различно от българското черноморие, като изключим кокосовите и банановите палми наоколо. И, разбира се, индийците. Удивително е как понякога можеш да видиш полугол поклонник в някой от свещените градове, но когато отидеш на плажа… индийците плуват с дрехи! И също трябва да свикнеш с бездомните кучета и… кравите. И както навсякъде другаде в страната, все някой нещо ти продава на плажа – храна, напитки, дори и бижута.

_MG_2144aПлажът ‘Ом’

Втората половина на февруари е посветена на плажовете. След петте невероятни и лежерни дни в Гоа, отидохме в следващия щат на юг – Карнатака. Най-популярният курорт там е Гокарн. Не е толкова туристически колкото Гоа, така че наистина можеш да се откъснеш от цивилизацията.

Има 4 плажа по крайбрежието, но вероятно най-добрият е плажът ‘Ом’. Има три извивки, които наистина напомнят на символа Ом. По протежението на целия плаж има места с бунгала и колибки, направени от бананови листа. И тъй като е много топло и влажно, винаги има вентилатор и балдахин против комари, така че престоят ти да е приятен. :) А ресторантите са на самия пясък, което ги прави прекрасно място за най-горещите часове от деня, когато слънцето е убийствено. А вечерта можеш да се насладиш на невероятния залез!

_MG_2112aСлед Гоа бирата не беше толкова евтина, но пък открихме шейковете, които се предлагат в десетки различни вкусове и са наистина освежаващи. Храната беше евтина и вкусна, така че прекарахме повечето време ядейки и пиейки в барчетата по плажа. Също така, за разлика от Гоа, теченията бяха много силни, а вълните – доста големи. Така че не беше много приятно да бъдеш подмятан в смесица от солена вода и пясък. Океанът беше просто още един начин да се разхладиш.

Тази седмица прекарана край океана беше страхотна. Но не мислим да спрем до тук. Отиваме все повече и повече на юг!

The Magical Rajasthan / Вълшебният Раджастан

Rajasthan is a must-see place. Also known as the ‘Land of Kings’, it keeps a lot of magic within its forts, palaces, temples, deserts and camel safaris. This state is part of everyone’s trip to India. And respectively, we dedicated a week to it.

The Blue city

_MG_1738aIt gets its name from the colour of most houses in the city. It was initially a sign of a Brahmin’s house (highest caste), but even people from the lower ones started using it. It is also believed to repel insects.

Jodhpur was our first stop. This city was the furthest visit point and in the beginning we considered skipping it, as it’s not in the top choices of the guidebooks. However, Jodhpur was definitely one of the best experiences in Rajasthan.

First of all, the Mehrangarh fort is one of the most spectacular ones in India. It is still run by the Jodhpur royal family, which in our opinion was a good outcome – despite the high entrance fee, you get a free audioguide, well-explained sights and a really magestic atmosphere, that brings you right back to XVI century.

We also visited the Jaswant Thada memorial to Maharaja Jaswant Singh II, a marble building that stands above the city in a peaceful garden. Right after it, we went to the oldest part of Jodhpur, where the Mandore Gardens are. It is a nice getaway from the crowdy city. But you also get a lot of monkeys there! And if you’re lucky, you might run into someone that has potatoes, so you can feed them! :)

_MG_1941aThe “2nd Varanasi”

This is the holy city of Pushkar, where we decided to spend most of our time. They say it’s unique for Rajasthan, because of its importance for the Hindu pilgrims, who should visit it at least once in their lives. There is a holy lake in the middle of the city, where people bathe in the sacred waters. It is believed that Mahatma Gandhi’s ashes have been thrown in it. The city is also famous for having one of the few in India Brahma temples.

It is turned into a real touristic town. But somehow, in a nice way. The main street is a bazaar, where you can buy and eat literally everything. And the prices are surprisingly good.

Pushkar also offers the adventure of a camel safari in the desert (not a real one, unfortunately, but you get some sand dunes). I had the opportunity to ride with Sambhu, a polite male camel, with which we spent 3 hours trotting in the countryside. The climax was the sunset on the biggest sand dune in the area. And even though I enjoyed it a lot, 3 hours is more than enough time on a camel’s back!

 

The Lake city

_MG_1991aUdaipur is situated around the huge and beautiful Lake Pichola. The main touristic part is around it and there you can easily find a nice hotel, restaurant or a café. This is indeed one of the best food I’ve tried in India, including the pumpkin and the banana curry of the renowned Queen’s café.

The lake’s shore is a great spot for watching the sunset. It really contributes to the magical atmosphere of the town. You can get a boat, but it’s quite expensive. Udaipur is most famous for the Lake Palace hotel, situated on a small island in the middle of the lake. It is one of the most expensive hotels in India and is the place where the Bond’s Octopussy movie was shot.

The Pink Capital

_MG_2065a_1It is the biggest city and also a capital of Rajasthan. Known as the Pink city, because of the colour of the buildings of the Old town, Jaipur has much to offer. Well, we only had a daytime to see it, as an exit point, so couldn’t enjoy it much.

Another reason for that was that the city is ridiculously dirty! Not only is there trash all over the streets, but it’s full of pigs eating it! And it smells a lot. And this kind of distracts you from everything else.

However, we made it to the Nahargarh fort, a nice viewpoint above Jaipur with long ancient walls, a palace and a restaurant to enjoy a beer. Which, by the way, is the first place I’ve ever been, where you need to pay an entrance to the restaurant itself.

A bit of disappointment, unfortunately, but, as I said, Jaipur was our getting-away port. We took a flight from Jaipur airport (one of the best I’ve ever seen!) and went straight south. A deserved break. You’ll find more later. :)

**************************************************************************************************

Раджастан е място, което трябва да се види. Известен също като „Земя на крале”, той крие много магия в крепостите, палатите, храмовете, пустините и сафаритата с камили. Този щат е част от пътуването на всеки до Индия. И респективно,  ние му посветихме цяла седмица.

Синият град

_MG_1738aИмето му идва от цвета на повечето къщи в града. Първоначално е бил символ на къщите на брамините (най-високата каста), но в последствие дори и хора от по-низшите касти започнали да го използват. Също така, смята се, че отблъсква насекомите.

Джодпур беше първата ни спирка. Градът беше най-далече от местата, които искахме да видим, и в началото обмисляхме дали да не го пропуснем, тъй като е по-назад в препоръчваните места в наръчниците. Въпреки това, ходенето в Джодпур се оказа определено едно от най-добрите изживявания в Раджастан.

На първо място, крепостта Мехрангар е една от най-удивителните в Индия. Все още е собственост на кралското семейство на Джодпур, което, по наше мнение, бе добре – въпреки високата цена на билета, получаваш безплатен аудиогид, добре обяснени забележителности и наистина вълшебна атмосфера, която те връща директно в XVI век.

Също така, посетихме и мемориалът Джасвант Тада, посветен на Махараджа Джасвант Синг II, мраморна постройка, извисяваща се над града в тиха градина. Веднага след това посетихме най-старата част на Джодпур, където се намират Градините Мандоре. Това е приятен начин да избягаш от навалицата в града. Но пък се сблъскваш с доста маймуни! И ако имаш късмет, може да попаднеш на някой, който носи картофи, за да храниш маймуните! :)

_MG_1941a„Вторият Варанаси”

Това е свещеният град Пушкар, където бяхме решили да прекараме най-много време. Казват, че е уникален за Раджастан заради важността си за хиндуистките поклонници, които трябва да го посетят поне веднъж в живота си. Има свещено езеро в средата на града, където хората се къпят в свещените води. Вярва се, че тленните останки на Махатма Ганди са хвърлени там. Градът е също известен с това, че там се намира един от малкото храмове Брама.

Превърнат е в наистина туристически град. Но по някак приятен начин. Главната улица е пазар, където можеш да купиш и да ядеш буквално всичко. И цените са изненадващо добри.

Пушкар също така предлага приключението на сафарито с камили в пустинята (е, не е истинска, за съжаление, но има някоя-друга пясъчна дюна). Имах възможността да се повозя със Самбу, възпитана мъжка камила, с която прекарахме 3 часа препускайки в околностите на града. Връхната точка беше залезът, който посрещнахме на най-голямата пясъчна дюна в района. И въпреки че много ми хареса, 3 часа са напълно достатъчни върху гърба на камила!

 

Езерният град

_MG_1991aУдайпур се намира около огромното и красиво езеро Пичола. Основната туристическа част е около него и там лесно можеш да намериш приятен хотел, ресторант или кафене. Тук е в действителност една от най-добрата храна, която съм опитвал в Индия, включително и къритата с тиква и с банан в прочутото Куинс кафе.

Бреговата част на езерото е прекрасно място да гледаш залеза. Това наистина допълва вълшебството на града. Можеш да си наемеш лодка, но е малко скъпо. Удайпур е най-вече известен заради хотела Лейк Палас, който се намира на малък остров в средата на езерото. Това е един от най-скъпите хотели в Индия и е мястото, където е сниман филмът „Октопуси” от поредицата на Джеймс Бонд.

Розовата столица

_MG_2065a_1Това е най-големият град, а също и столица на Раджастан. Известен като Розовия град заради цвета на сградите в Стария град, Джайпур има много какво да предложи. Е, имахме само един ден да го видим, тъй като беше само изходна точка, и затова не успяхме да му се насладим много.

Друга причина за това беше, че градът е безумно мръсен! Не просто, че има боклук навсякъде по улиците, а има и безброй прасета, които го ядат! И мирише доста. И това някак си те отвлича от всичко останало.

Въпреки това, стигнахме до крепостта Нахаргар, предлагаща приятна гледка над Джайпур от своите древни крепостни стени, замък и ресторант, в който можеш да пиеш по бира. Което, между другото, е първото място, на което трябва да плащаш входна такса за самия ресторант.

Малко ни разочарова, за съжаление, но, както казах вече, Джайпур беше мястото, от което продължавахме. Взехме полет от летището (едно от най-добрите, които съм виждал!) и се насочихме направо на юг. Заслужена почивка. Но ще разберете за какво говоря по-късно. :)

The Love of India / Любовта на Индия

_MG_1410aLove is… Kama Sutra

We continued further with another hyper-long trip, including trains and cars. Arrived in the small village of Khajuraho, famous with its temples, one of the best preserved in India. The West complex is the most famous one. Inside you can find about 10 different temples from around XI century, all look-alike at first glance, but on each one unique stone sculptures are carved. And here’s the funny part – almost all of them are erotic. So everywhere you look, you see big-chested women and also men, women and animals having fun. Despite the distraction that the content causes, tourists should mind that the sculpures are done with great skills, which is the main reason of visiting Khajuraho, the ‘city of Kama Sutra’.

_MG_1510aThe Greatest Love

It is the most beautiful building in the world. It is the place a person thinks of when they hear “India”. It’s the symbol of the greatest love ever existed. It is the creation that made “the sun and the moon shed tears from their eyes”.

Taj Mahal was created by Emperor Shah Jahan, who lost his third wife Mumtaz Mahal, while she was giving birth to their 14th child. He was so sad, that decided to build a memorial for her, and challenged his architects to make the most beautiful building in the world. It is amazing indeed! All made of marble and with semi-precious stones incrusted in its walls.

Even though the weather was foggy, we waited for nearly 30 minutes on a queue at 07 am to get in, and had to pay almost 10 euros for entrance, it was worth it! It is the absolute must-see thing in this country. The bad thing is that it is so popular, that you cannot take a picture without having a tourist in it. It kind of loses its calming effect, while you always have someone shouting around you.

The Love of Mahatma

_MG_1673aAt first, to mention – New Delhi was a disaster. Things didn’t go according to the plan, so we almost didn’t see anything from the capital. On the way there we got misled and took a bus from Agra that brought us to the outer parts of Delhi. And getting into the city took us 2 hours – it has 23 million people. We spent the whole next day trying to get train tickets for the onward trips. There are so many swindlers who lie that the official railway reservation centre is burnt down, moved or closed and try to make you go to a travel agency. Well, of course, the agencies also lie that there’s no availability and offer to book expensive but “guaranteed” options. Luckily, we didn’t believe them. But lost the whole day searching for alternatives. We saw only the impressive India Gate, a tribute to the 90 000 Indian soldiers, who died in WWI.

_MG_1726aNext day we followed the guidebook’s advice: “Do not believe anyone who tells you that the official reservation office is burnt, closed or has moved. Don’t let anyone stop you to go to the 1st floor of the railway station!”. So we did it and found out there are more than hundred free places. And after that, time for some sightseeing – only to find out that almost everything is closed on Monday…

At least, we managed to see the Raj Ghat memorial of Mahatma Gandhi, marking the place where he was cremated. Nearby there is also a museum, dedicated to the most-loved man in India. It is pretty big and describes Ghandi’s life in details. And his story is incredible. He did so much for the country, fighting for equal civil rights and non-violence and leading India to independency. He also managed to end the ‘untouchability’ (people from the lowest castes cannot be touched). I am not surprised he is on all the Indian banknotes.

And so, we continued to a place, which is unique for India. Another must-visit area. You’ll find out which in the next post. :)

***********************************************************************************

_MG_1410aЛюбовта е… Кама Сутра

Продължихме напред с още едно хипер дълго пътуване с влакове и коли. Пристигнахме в малкото селце Кхаджурахо, известно с храмовете си, които са едни от най-добре запазените в Индия. Западният комплекс е най-известният. Вътре могат да се видят към 10 различни храма от около XI век, всички си приличат на пръв поглед, но на всеки има изваяни уникални скулптури. И тук е забавната част – почти всичките са еротични. Така че където и да погледнеш, виждаш едрогърди жени, както и мъже, жени и животни да се забавляват. Въпреки че тематиката разсейва, туристите трябва да имат предвид, че скулптурите са направени с огромни умения, което е и основната причина да посетите Кхаджурахо, ‘градът на Кама Сутра’.

_MG_1510aНай-великата любов

Това е най-красивата постройка в света. Това е мястото, за което човек се сеща, когато чуе „Индия”. Това е символът на най-великата любов, съществувала някога. Това е творението, накарало „Слънцето и Луната да проронят сълзи от очите си”.

Тадж Махал е създаден от император Шах Джахан, който изгубил третата си жена Мумтаз Махал, когато раждала 14-тото им дете. Той бил толкова тъжен, че решил да построи мемориал за нея и накарал архитектите си да построят най-красивата сграда в света. А тя е наистина удивителна! Цялата от мрамор, с полускъпоценни камъни, инкрустирани в стените.

Въпреки че времето беше мъгливо, че чакахме близо 30 минути на опашка в 7 сутринта, за да влезем, и че трябваше да платим почти 10 евро за вход, си заслужаваше! Това е нещото, което абсолютно трябва да се види в тази страна. Лошото е, че е толкова известно, че не можеш дори да направиш снимка без да хванеш някой турист на нея. Донякъде губи и успокояващия си ефект, когато винаги има някой, който крещи около теб.

Любовта на Махатма

_MG_1673aПърво да спомена, че Ню Делхи беше катастрофа. Нищо не вървеше по план, така че не видяхме почти нищо от столицата. Пътувайки натам, ни подведоха и взехме автобус от Агра, който ни закара в покрайнините на Делхи. А да влезем в самия град ни отне 2 часа – има 23 милиона души. Прекарахме следващия ден, опитвайки да си вземем билети за влака за следващите пътувания. Има толкова много мошеници, които лъжат, че официалният център за ЖП резервации е изгорял, преместен или затворен и те карат да отидеш в травъл агенция. Е, разбира се, агенциите също лъжат, че няма свобони места и предлагат скъпи, но „сигурни” опции. За щастие, не им повярвахме. Но пък изгубихме целия ден, търсейки други възможности. Видяхме само впечатляващата Порта към Индия в почит на 90-те хиляди индийски войници, загинали в Първата световна война.

_MG_1726aНа следващия ден последвахме съвета на наръчника за пътешественици: „Не вярвайте на никой, който ви казва, че официалният резервационен офис е изгорял, затворил или преместен. Не позволявайте на никого да ви спре да стигнете до първия етаж на ЖП гарата!”. Така и направихме и открихме, че има повече от 100 свободни места. След това дойде време за малко забележителности – но разбрахме, че почти всичко е затворено в понеделник…

Поне успяхме да видим Радж Гат, мемориалът на Махатма Ганди, който означава мястото, където е бил кремиран. В близост се намира и музей, изцяло посветен на най-обичаният човек в Индия. Доста е обширен и описва живота на Ганди в детайли. А историята му е невероятна. Направил е толкова много за страната си, борил се е за равни граждански права и ненасилие и е довел Индия до независимост. Също така, е успял да сложи край на „недосегаемостта” (хората от най-ниските касти не могат да бъдат докосвани). Не съм изненадан, че този човек е на всичките индийски банкноти.

И така, продължихме към място, което е уникално за Индия. Още един район, който трябва да се посети. Ще разберете кой в следващия пост. :)

The British India / Британската Индия

_MG_1319aIf you haven’t got it from the title, I’m talking about Kolkata (Calcutta), the former capital of British India and second biggest city in India nowadays.

Getting there

Kolkata was a bit of a detour, so it wasn’t really convenient to get there. As I mentioned in the previous blogpost, our first train got delayed for 4 hours. We thought it was an exception. Well, the train from Varanasi arrived 4,5 hours late and waited for a long time on different stations on the way, making the trip in total of 25 hours, not the 14 hours expected. And all because of the foggy weather… Is the train going to get lost?! At least this time we got into the sleeper’s class, so it wasn’t that awful, but we lost a whole day on the train.

The city

_MG_1340aCalcutta changed its name to Kolkata in 2001, as it’s more phonetic. It is known as the intellectual and cultural capital of India. The city seemed pretty amazing from the first sight. It looks a lot different than Varanasi, not only because it’s a big city, but also because the British influence is still visible around, especially on the architecture. Kolkata is also a lot cleaner than Varanasi (and Nepal) and more developed (has a metro, for instance). It gives the impression of a more Western city. It still amazes me though how this look of the city interlaces with the typical Indian culture – there are people cooking and selling food right on the pavement. Also, this is one of the few places in India that still has people-power rikshaws (no cycle nor horse).

Victoria Memorial

_MG_1363aAs described in the “Lonely Planet” guidebook, it’s like the US Capitol meets Taj Mahal. It is an amazing marble palace, initially designed to commemorate Queen Victoria’s diamond jubilee (1901), but was finished nearly 20 years after her death. It is surrounded by a beautiful and well maintained park and the high-dome premises inside are turned into a gallery with British paintings of Kolkatta from the colonial era.

 

Mother Teresa of Calcutta

_MG_1388aShe happens to be born in Skopje, which really amazed me. Mother Teresa’s spent most of her life in Calcutta, in the known now as the “Motherhouse”, the headquarters of the Missionary of Charity she founded in 1950 to help the poor. The building is now turned into a museum, where her tomb is. You can also find there everyday objects she used and the simple room she stayed in from 1953 until her death in 1997.

*******************************************************************************

_MG_1319aАко не сте го разбрали от заглавието, говоря за Колката (Калкута), бившата столица на Британска Индия и втория по големина град в днешна Индия.

Пътуването до там

С Колката направихме малко отклонение, така че не беше особено удобно да се придвижим дотам. Както споменах в предишния блог-пост, първият ни влак закъсня с 4 часа. Бяхме решили, че е изключение. Е, влакът от Варанаси пристигна с 4 часа и половина закъснение и престояваше доста време на различни гари по пътя, което направи пътуването ни 25 часа, а не 14, както беше по разписание. И всичко заради мъгливото време… Влакът ще се изгуби ли?! Поне този път бяхме в спалния вагон, така че не беше чак толкова ужасно, но пък изгубихме цял ден във влака.

Градът

_MG_1340aКалкута е променила името си на Колката през 2001, тъй като е по-фонетично. Известна е като интелектуалната и културна столица на Индия. Градът изглеждаше доста изумителен от пръв поглед. Обликът му е много по-различен от този на Варанаси, не само защото е голям град, но и заради британското влияние, която все още се вижда наоколо, особено в архитектурата. Колката е също така много по-чиста от Варанаси (а и от Непал) и по-развита (има метро например). Оставя впечатлението на по-западен град. И все пак ме изумява как този облик на града се преплита с типичната индийска култура – хората готвят и продават храна директно на тротоара. Също така, това е едно от малкото места в Индия, където все още има рикши, теглени от хора (без велосипед или кон).

Мемориалът Виктория

_MG_1363aКакто е описан в наръчника за пътешественици “Lonely Planet”, все едно Капитолията в САЩ среща Тадж Махал. Това е прекрасен мраморен дворец, първоначално замислен да почете диамантения юбилей на Кралица Виктория (1901), но е бил завършен почти 20 години след смъртта й. Постройката се намира в красив и добре поддържан парк, a помещенията с високи куполи вътре са превърнати в галерия с творби на британски художници, показващи Калкута през колониалната ера.

Майка Тереза от Калкута

_MG_1388aОказва се, че е била родена в Скопие, което откровено ме изненада. Майка Тереза е прекарала по-голямата част от живота си в Калкута, в известната сега като „Майчина къща”, дирекцията на Мисионери на милосърдието, което е основала през 1950 година, за да помага на бедните. Сградата е превърната в музей, където се намира и гробницата й. Вътре могат да се видят и ежедневни предмети, които е използвала, както и скромната стая, в която е живеела от 1953 до смъртта си през 1997.

The Holy India / Свещената Индия

Immediately after we finished the volunteering, we went straight to India – an immense country known for its vividness, great food and its preserved cultural diversity.

_MG_1129aIndia also has the best railway system in the world. Or so we thought! Getting from Gorakhpur (the nearest train station to Nepal) to Varanasi was a nightmare! First of all, we got last minute tickets, which in India means that you’d have to travel probably standing up. Second of all, the train got 4 hours late and the trip took 14 hours instead of the 8 expected. Luckily, we found seats and managed to get some sleep. But the Indian railway is a must-do thing for every person. It is so shocking, fascinating and somehow amusing! It is ridiculously hard to get on the train, it looks like a zombie apocalypse, you need to fight to get into the General admission class. And after you get in, here comes the fun. I’ll simply describe you the picture in front of me. An Indian family – the husband with his wife, 2 daughters and a baby, buying 1 ticket (as they are allowed to do so), the baby is crying, the mother is breastfeeding him in front of everyone and she’s playing some Indian songs to put him to sleep, while slapping him on the forehead…

 

_MG_1189a

But however, we got to Varanasi. It is a holy city, known for the place where they burn dead bodies to purify them. It is on the Gang river. Because of its holiness, people are taking bath in it. You can take a boat to get around (which you’re being offered so many times, that you lose all desire to do it). It is full of homeless cows (they are holy animals and can do whatever they want), praying people (of which you can take a photo only if you pay) and kids with kites.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

_MG_1164a

On the riverside, there is a huge place for burning bodies. It is forbidden to take pictures of the burning people, as the families get offended. In there they burn corpses 24/7, average 250 people a day. It takes around 3 hours and 60-80 kg of wood for a person to burn, no matches, lighter nor gasoline are used, only the “eternal fire” (on the picture) and some straw. After that the family takes the remainings and throws them into Gang. This ritual is done, so the person is purified and their soul will rest forever. They don’t need to reincarnate anymore. Different casts have different places to burn. Holy people, pregnant women, children do not get burnt, they are thrown into the river directly, as they are considered already pure.

 

 

 

 

 

 

 

 

_MG_1272a

Well, there is nothing holy in the famous Lassi of Varanassi, but it was great! Lassi is a thick drink from yoghurt and fruits and spices. It comes in various flavours. The place we went to was small and so crowded, that the staff took us to a back room, which is used for repairing TVs… I guess they really cherish their clients. :)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

_MG_1310a

 

 

Varanasi really feels like a holy place. A bit overexaggerated though. But a place where time stopped for a while. And you can really see the traditions of real India.

So, after all, we continued our trip and faced more fascinating scenes, more colourful people and more hours on the train. The next blogpost is coming soon. :)

******************************************************************************************

Непосредствено след като приключихме с доброволстването, се отправихме директно към Индия – необятна страна, известна с колоритността си, страхотната храна и запазеното културно разнообразие.

_MG_1129aИндия, също така, има и най-добрата железопътна мрежа в света. Или поне така си мислехме. Пътуването от Горакпур (най-близката ЖП гара до Непал) до Варанаси беше кошмар! Първо, взехме си билети в последния момент, което в Индия означава, че най-вероятно ще пътуваш прав. Второ, влакът закъсня с 4 часа, а пътуването трая 14 часа, вместо предвидените 8. За щастие, успяхме да се доберем до места и да поспим. Но пък индийските железници са нещо, което всеки човек трябва да преживее. Толкова е шокиращо, изумително и някак си забавно! Абсурдно трудно е да се качиш във влака, напомня ми на зомби апокалипсис, буквално трябва да се биеш, за да влезеш в общите вагони. И ако все пак успееш, започва веселбата. Просто ще опиша гледката пред себе си. Индийско семейство – съпругът с жена си, двете си дъщери и бебето им си купуват 1 билет (защото им е позволено да го правят), бебето плаче, майката го кърми пред всички и му пуска индийски песни от телефона си, за да заспи, докато го тупа по челото…

_MG_1189aИ все пак, стигнахме до Варанаси. Това е свещен град, известен като мястото, на което горят телата на умрелите, за да ги пречистят. Градът се намира на реката Ганг. Тъй като е свещена, хората се къпят в нея. Можеш да си наемеш лодка, за да те разведат по крайбрежието (което ти се предлага толкова много пъти, че накрая ти се отщява). Пълно е с бездомни крави (свещени животни са и могат да правят каквото си искат), молещи се хора (които можеш да снимаш, само ако си платиш) и деца с хвърчила.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

_MG_1164a

 

 

Край реката се намира огромно място за кремация. Забранено е да се снимат горящите тела, защото семействата се обиждат. Тук горят тела 24/7, средно по 250 души на денонощие. Нужни са 3 часа и 60 до 80 кг дърво за човек да изгори, не се използват нито кибрит, нито запалки, нито бензин, а само горяща слама от „вечния огън” (на снимката). След това семейството взима останките и ги разпръсква в Ганг. Този ритуал се прави, за да може човекът да бъде пречистен и душата му да почива завинаги. Той няма да бъде прероден повече. Различните касти горят на различни места. Свещените хора, бременните жени и децата не биват изгаряни, а хвърляни директно в реката, тъй като се смята, че са изначално чисти.

 

 

 

 

_MG_1272a

 

 

 

Е, няма нищо свещено в известното Ласи от Варанаси, но пък беше страхотно! Ласи е гъста напитка от кисело мляко и плодове и подправки. Предлага се в много различни варианти. Мястото, на което бяхме, беше толкова малко и претъпкано, че ни заведоха в стаичка отзад, която се използва за поправка на телевизори… Е, явно наистина се грижат за клиентите си. :)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

_MG_1310a

 

Варанаси наистина се усеща като свещено място. Малко е преувеличено все пак. Но е град, където времето е спряло за малко. И наистина можеш да видиш традициите на истинската Индия.

Е, в крайна сметка, продължихме пътуването си, за да се сблъскаме с още изумителни картинки, още цветни хора и още часове във влака. Следващият пост в блога идва скоро. :)

 

The Buddhist monks / Будистките монаси

_MG_8586a_1So, as you all know, the main purpose of my trip to Nepal (and Asia in general) was not to travel around and see the world, but to do some volunteering. In particular, to teach English to Buddhist monks.

It all started in December, we came to Nepal with the intention to teach for 2 months. Well, we went to the school on the first week, but it happened that they have a ‘puja’ (a special prayer for someone’s good) going for a week and we couldn’t disturb them. We came back the following week, same thing. So, that was the reason we travelled so much last month.

_MG_8653aFinally, a bit after Christmas we settled in the monastery. In fact, it is not a regular monastery. It is more like a Buddhist school, but the kids live, study and play here. There are almost 100 monks between the age of 8 and 20. Unfortunately, the conditions they live in aren’t so good – the building is old, their rooms have nothing inside, except for a bed and a shelf, there’s no actual playground, just a dusty yard and so on. However, the school management tried their best and provided us with the best room they had. Which was really nice of them. Also, we get to eat 4 times a day!!! Breakfast, lunch, afternoon snack and a dinner, each 3, maximum 4 hours apart.

_MG_0211a_1So, at this point we started the actual teaching. Kids are separated into classes, depending on their knowledge (not age). And I got class 3 and 4 (between 13 and 15 years). It wasn’t expected from me to have a strict educational plan, my aim here was to give them the opportunity to speak English with someone. Of course, it wouldn’t hurt for them to learn some words and grammar. Although they are supposed to be on the same level, not all children fully understood me. Nevertheless, I was really impressed that they spoke some English at all!

_MG_0242aThe classrooms, as you can imagine, are not the same as in the West – there are no desks. There is a white board and kids sit on mats on the ground. I started by teaching some vocabulary, so I could evaluate their level of comprehension. Then some grammar. As we were going on, they started understanding more and more, which was great! Surprisingly, they were super disciplined and quite interested in what I was teaching. Of course, as they are kids, they love playing games. Their favourite one is Hangman, which in fact also helps them to learn the spelling. We also drew fruits, vegetables and animals.

_MG_0619aIn general, a day of a monk looks like this – they wake up at 05:00 am, start praying, have a breakfast at 07:00, a Buddhist class from 08:00 to 09:30, then a class with us from 10:00 until 11:00, then is lunch, a class with us from 13:00 until 14:30, then some more praying and Buddhism classes, dinner is at 18:00 and they go to bed not later than 21:00. As you can see, they are quite occupied during the week. But Friday and Saturday are holidays, so they get to run around and play football and cricket. The monastery is quite far from the city centre, so we lived there during the week. This gave us the opportunity to spend out-of-class time with the monks. They are generally pretty shy, but love greeting you. You always hear from somewhere “Hello, sir!”, “How are you, sir?”. Yes, their culture requires that they treat you as guests, which means that you are special and should be respected. That is why they always brought the food to our room and we were not allowed to eat with them – there should be a separation between teachers and monks.

 

 

 

 

_MG_0167a

 

Well, as the weeks went by, the kids started opening more and more. We spent last few days playing around in the school. They are so wild and full of energy – I have no idea how they don’t break their legs running in the dark on the stairs. Of course, you can see them all in scars and fresh wounds, just because they are still kids. And they always beat each other, but the cool thing is that they are all laughing, no one is grumpy or angry afterwards. They just seem so happy…

_MG_0449aIt is well-known that those schools cannot sustain by themselves. They get sponsors from somewhere, so they can buy the necessary things for the kids. Most of the kids were sent here from their families when they were little, because they could not support them. And in this way they get a bed, meals and education. This monastery has a Chinese sponsor. On one of the holidays, they organised a picnic on the rooftop and invited us over. It was amazing, as all the monks gathered there, they received some gifts, played board games, chess and badminton all day and the people cooked for them a nice lunch. It just felt like their Christmas.

_MG_0307aAnd now, the volunteering is over. I’m really going to miss those kids. The time spent here was a unique opportunity. Not only do you broaden your cultural horizons, but also get to understand that life isn’t just about possessing things. Kids here are free-minded. I am sure they are happy, because they are not fully aware of what else they can have. But I also believe that it is a way of thinking. Being happy is a way of life. And this is what Western people should try to understand more.

*******************************************************************************

_MG_8586a_1Е, както знаете, основната причина за пътуването ми до Непал (и Азия като цяло) не беше да се разходя и видя света, а да бъда доброволец. И в частност, да преподавам английски на будистки монаси.

Всичко започна през декември, когато пристигнахме в Непал с намерението да преподаваме 2 месеца. Е, отидохме до училището още първата седмица, но се оказа, че имат „пуджа” (специалнаа молитва за нечие благополучие), която щеше да продължи една седмица и не можеше да ги притесняваме. Върнахме се на следващата седмица, но молитвата продължаваше. И това беше причината да пътуваме из страната толкова много миналия месец.

_MG_8653aВ крайна сметка, малко след Коледа се установихме в манастира. Всъщност, това не е обикновен манастир, а по-скоро будистко училище, но децата живеят, учат и играят там. Има почти 100 монаси на възраст между 8 и 20 години. За съжаление, условията, в които живеят, не са много добри – сградата е стара, в стаите им няма нищо освен легло и етажерка, няма нормална детска площадка, а просто прашен двор и т.н. Въпреки това, ръководството се беше постарало и ни предоставиха най-добрата им стая. Което беше наистина мило от тяхна страна. Също така, се хранехме по 4 пъти на ден!!! Закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря, всяко на 3, максимум 4 часа едно от друго.

_MG_0211a_1И в  този момент запознахме същинското преподаване. Децата са разделени по класове, в зависимост от знанията им (не от възрастта). Аз получих 3-ти и 4-ти клас (между 13 и 15-годишни). Не се очакваше от мен да имам стриктен образователен план, целта ми тук беше да им дам възможност да говорятанглийски с някого. Разбира се, нямаше да им навреди да научат малко думи и граматика. Въпреки че се предполага, че са на едно и също ниво, не всички деца ме разбираха напълно. И все пак, бях много впечатлен, че изобщо говореха някакъв английски!

_MG_0242aКласните стаи, както можете да си представите, не са същите като на Запад – тук нямат чинове. Има бяла дъска и децата седят върху черджета на земята. Започнах да ги уча на думи, за да преценя до каква степен ме разбират. После малко граматика. Докато напредвахме, те започваха да разбират все повече и повече, което беше прекрасно! Учудващо, бяха много дисциплинирани и доста заинтересовани в това, което преподавах. Разбира се, тъй като са деца, обичат да играят игри. Любимата им е Бесеница, което всъщност им помага и да научат правописа. Също така рисувахме плодове, зеленчуци и животни.

_MG_0619aКато цяло, един ден на монах изглежда така – става в 05:00 сутринта, започва молитви, закуската е в 07:00, будизъм от 08 до 09:30, после час със нас от 10:00 до 11:00, следва обядът, отново час с нас от 13:00 до 14:30, после още молитви и часове по будизъм, вечерята е в 18:00 и си лягат не по-късно от 21:00 часа. Както виждате, доста са заети през седмицата. Но петък и събота са почивни, така че те могат да тичат наоколо и да играят футбол и крикет. Манастирът е относително далеч от центъра на града, така че живеехме там през седмицата. Това ни даде възможност да прекараме време с монасите извън часовете. Те са общо взето много срамежливи, но обожават да те поздравяват. Винаги чуваш отнякъде „Здравейте, сър!”, „Как сте, сър?”. Да, културата им изисква да се отнасят с теб като с гост, което значи, че си специален и трябва да те уважават. Затова и винаги ни носят храната в стаята и не ни е позволено да ядем заедно с тях – трябва да има ясно разделение между монаси и учители.

 

 

 

 

_MG_0167a

 

Докато седмиците си минаваха, децата започнаха да се отпускат повече и повече. Прекарахме последните няколко дни, играейки с тях в училището. Толкова са диви и пълни с енергия – нямам представа как не си чупят краката, тичайки нагоре-надолу по стълбите по тъмно. Разбира се, целите са в белези и пресни рани, просто защото са още деца. И винаги се удрят един друг, но хубавото нещо е, че винаги се смеят след това, никой не се цупи и не се ядосва. Просто изглеждат толкова щастливи…

_MG_0449aДобре известно е, че такива училища не могат да се издържат сами. Имат спонсори от някъде, за да могат да купуват нужните неща за децата. Повечето деца са изпратени тук от семействата им, когато са били малки, защото не са могли да ги издържат повече. И по този начин получават подслон, храна и образование. Този манастир има спонсор от Китай. През един от почивните дни беше организиран пикник на покрива, където бяхме поканени. Беше невероятно, всичките монаси се бяха събрали, за да получат подаръци, играха цял ден всякакви игри, шах и бадминтон, а хората им сготвиха обилен обяд. Беше като тяхната си Коледа.

_MG_0307aИ  ето че доброволчеството приключи. Наистина ще ми липсват тези деца. Времето, прекарано тук, беше уникална възможност. Не само че разширяваш културните си хоризонти, ами и успяваш да разбереш, че животът не е само в притежаването на неща. Децата тук са свободомислещи. Сигурен съм, че са щастливи, защото не са напълно наясно какво друго могат да имат. Но също така вярвам, че това е начин на мислене. Да бъдеш щастлив е начин на живот. И това е нещо, което хората на Запад трябва да опитат да разберат по-добре.

 

Random stories / Произволни истории

I wanted to share some things with you that impressed me from Nepal. Things that somehow slipped between the stories I already told you. These are random observations.

1. The coffee on the corner

_MG_9256aWe have our favourite local café. But don’t imagine it’s really a cafeteria. Two brothers and (possibly) their sister open their small shop early in the morning, put 3 tables in front and the day starts. Best. Coffee. Ever! 35 rupees (around 30 euro cents). I haven’t had such great milk coffee even for 200 rupees in the city centre. Well, it takes nearly 20 minutes. Always. Probably because the guy stirs the instant coffee and the sugar for ages, in order to make the foam. Then comes the milk. And what you get is sweet-as-hell milk coffee with a lot of foam. Great!

2. The Love-Trucks

_MG_0763aWalking around the city. Or riding the bus or the taxi. You see them all around. They are noisy and spread dust everywhere. But somehow, the trucks in that country are unbeliaveably beautiful! This is the last thing I would think of painting. But the load trucks are all covered with images, colours and peace-and-love slogans. “See you”, “OK”, “Horn, please”, “Speed limit”, “Good luck” are only few of the things you can read on those pretty monsters. The hand sign of “Namaste” is on every truck door. I still don’t know who got the idea and if there’s any special meaning of the paintings. But the love-trucks are awesome! And maybe this is one of the few things we should totally copy from this not-so-developed country.

3. The Englishman

_MG_0060aWhen I was in the National Park Chitwan, in my hotel I met one guy from Newcastle, England, looked around 50. He said he came for few days in the area for business – he was supervising a construction site. He lives in Kathmandu, moved there one year ago. When I asked him why, he replied: “In UK we have bus timetables. People are too busy to enjoy themselves”.

Well, on the other hand, he said, he had many problems getting things done here. Everything takes here 5 times more time. People are not used to working. And they struggle with the lack of water and electricity. And whenever they do something, they do it their way. Even if it’s not the right one. They make simple things complicated.

And I still wonder why. Why did he do it? I guess, it should not as bad as it sounds in here, if he decided to move from one of the best countries in Europe to a place with no roads, with power cuts and many more disadvantages.

4. The little nuns

_MG_0692aEven if you try, you cannot imagine that. I thought I had a pretty good idea what nuns are. But not in here, I’m afraid.

On one of the days off I decided to visit a nunary where other fellow volunteers teach English. I have some nice experience with monks (I will tell you with details in the next post), so I didn’t expect any surprises. Wrong! First, the nuns live in a distant place, really beautiful and huge nunary. The volunteers live in a separate small building, 10 metres from the main one. The small one gets locked every evening, so does the whole yard of the nunary. If you’re out and you want to go back after 6 PM, you cannot enter.

But the small nuns are amazing! They are between 9 and 14 years old. They look like boys (they need to shave their hairs), act like boys, don’t want to listen in classes, throw objects and food at each other and run around all the time. Unlike my monks (yes, a full story’s coming later!), they pull your shirt and climb on your back and want all the attention to be for them. Which, overall, is why you’re there as a volunteer :)

***************************************************************************

Исках да ви споделя някои неща, които ме впечатлиха в Непал. Неща, които някак си се изплъзнаха измежду другите истории. Това са мои произволни наблюдения.

1. Кафето на ъгъла

_MG_9256aИмаме си любимо местно кафене. Но не си представяйте истинско кафене. Двама братя и (вероятно) тяхната сестра отварят малкото си заведение рано сутринта, слагат 3 маси отпред и денят започва. Най. Страхотното. Кафе! 35 рупии (около 60 стотинки). Никога не съм пил толкова добро кафе с мляко дори за 200 рупии в центъра на града. Е, направата му отнема около 20 минути. Винаги. Може би защото момчето бърка разтворимото кафе и захарта цяла вечност, за да направи каймака. И след това идва млякото. И при теб пристига адски сладко кафе с мляко с дебел каймак. Прекрасно!

2. Любовните камиони

_MG_0763aРазхождаш се из града. Или се возиш в автобус или такси. Виждаш ги навсякъде. Шумни са и вдигат много прах. Но по някаква причина камионите в тази държава са невероятно красиви! Това е последното нещо, което бих решил да изрисувам. Но товарните камиони са целите в рисунки, цветове и лозунги за любов и мир. “До скоро”, „ОК”, „Бипни, моля”, „Ограничение на скоростта”, „Късмет” са само някои от надписите, които можеш да прочетеш върху тези красиви зверове. Жестът с ръце при „Намасте” е изрисуван върху вратата на всеки камион. И все още не знам на кого му е хрумнала идеята или дали рисунките имат някаква специална символика. Но любовните камиони са страхотни! И може би това е едно от нещата, които абсолютно трябва да вземем за пример от тази не чак толкова развита държава.

3. Англичанинът

_MG_0060aКогато бях в Националния парк Читуан, се запознах в хотела с един англичанин от Нюкасъл, изглеждаше около 50-годишен. Каза, че идва тук за няколко дни, по работа – отговорник е за строеж. Живее в Катманду, преместил се е преди 1 година. Когато го попитах защо, отговори: „Във Великобритания имаме разписания на автобусите. Хората са твърде заети, за да се наслаждават на живота.”

Е, от друга страна, добави той, е срещал много проблеми, когато е искал нещо да се свърши тук. Всичко отнема 5 пъти повече време от обикновено. Хората не са свикнали да работят. И им пречи липсата на вода и електричество. И когато правят нещо, го правят по своя си начин. Дори и да не е правилният. Правят простите неща сложни.

И все още се чудя защо. Защо го е направил? Предполагам, не е чак толкова зле тук, колкото звучи, щом е решил да се премести от една от най-добрите държави в Европа в страна без пътища, с режим на тока и с много други неудобства.

4. Малките монахини

_MG_0692aДори и да се опиташ, не можеш да си го представиш. Мислех, че имам доста добра представа какво са монахините. Но не и тук, опасявам се.

През един от почивните дни реших да посетя манастира за монахини, където други от доброволците преподават английски. Имам доста приятен опит с монасите (ще ви разкажа с подробности в следващия пост), така че не очаквах изненади. Грешка! Първо, монахините живеят далеч от града, в красив и огромен манастир. Доброволците живеят в отделна малка сграда, десетина метра от основната. Малката сграда се заключва всяка вечер, както и целият двор на манастира. Ако си навън и искаш да се прибереш след 18ч., не можеш да влезеш.

Но малките монахини са най-впечатляващи. На между 9 и 14 години са. Изглеждат като момчета (трябва да бръснат главите си), държат се като момчета, не искат да слушат в част, замерят се с предмети и храна и тичат наоколо. За разлика от моите монаси (да, цялата история ще прочетете скоро!), монахините дърпат блузата ти и се катерят по гърба ти и искат цялото ти внимание. Което, в крайна сметка, е причината да си там като доброволец.

Oh, my Buddha!*/О, Буда мой!*

*A joke between the foreigners and the locals, as their “God” is actually Buddha.

The legend of Budda

_MG_0770aPrince Siddhartha was born around 583 B.C. in what is now Lumbini, Nepal. When the prince was only few days old, a holy man prophesied that the boy will become either a great conqueror or a great spiritual teacher. His father wanted the first, so he raised the boy in luxury and shielded him from knowledge of religion and human suffering.

One day, when he was 29, Siddhartha went to the countryside and saw an aging man, a sick man and a corpse. These sights made him very sad. He no longer enjoyed the luxury life. Shortly after that, he left the palace, shaved his head and put on beggar’s clothes._MG_0828a

He looked for teachers to show him how to meditate. He began to seek release through physical suffering – starvation, pain, etc. But one day he realised that the path of liberation is through a discipline of mind.

He sat beneath a sacred fig and settled into meditation. His mind began a great battle with the demon “Mara”, representing the passions that snare and delude us. Yet, Siddhartha sat still and untouched, even when Mara sent monsters to fight him and his most beautiful daughter to seduce him. And finally, when Mara claimed his spiritual accomplishments were greater than Siddhartha’s and his soldiers supported him, Siddhartha touched the ground and the Earth roared, supporting Siddhartha. Then Mara disappeared. In the morning Siddhartha realised enlightenment and thus became Buddha.

 

 

 

 

 

A trip to Lumbini

_MG_0864aWe visited the sacred town, where the teacher was born. There is the very spot where Siddhartha’s mother gave birth to him – kept in the Maha Devi temple. The place is surrounded by the ruins of ancient monasteries and temples.

_MG_0803a

 

 

 

 

Nearby is the “people’s tree”, where everyone can sit and meditate. There are prayers, dressed in orange, who follow the first and the original branch of Buddhism – Theradava. They give visitors a “sacred thread” – a golden or orange thread on the right hand for good luck.

_MG_0817a

 

 

 

 

The place is also full of “prayer flags” – flags in blue, yellow, green, red and white with symbols, pictures, mantras and prayers on them. It is believed that the wind helps them spread into the air and reach more people.

The Maha Devi temple is one of the several temples in a huge park, full of trees, lakes and nice alleys. One of the most famous ones is the Peace temple.

 

Temples and symbols

_MG_8469a

Actually, it appears that only around 15% of Nepal’s population are Buddhist. Most people are Hindu. However, the country is full of Buddhist temples.

One of the biggest Buddhist temples in the world is in Kathmandu – Boudha Stupa. It is a famous and important place for the believers to pray and meditate.

_MG_8319a

 

 

One of the most known symbol on the temples is Buddha’s face. It consists of eyes, who represent peace, nose, standing for unity and tikka (the dot on his forehead), which is “beyond the limits”. The face misses a mouth, because Buddha himself believed that what he achieved cannot be put into words and every person should realise enlightenment themselves.

_MG_8304a

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Swayambhunath, more famous as The Monkey temple, is situated on a hill near the city. As it’s close to the forest, it is full of monkeys, who run around, climb the temple and steal food from the visitors. They are pretty used to the tourists, but you cannot really get close to them, because they might get aggressive and bite you.

_MG_0094a

 

 

Around all the temples there are prayer wheels, which should be spun always clock-wise. On them there is the mantra “Om mani padme hum”. It is the most widely spread Buddhist mantra and there are many different interpretations of it. In general, Om is Generosity, Ma is Ethics, Ni is Patience, Pad is Diligence, Me is Renunciation and Hum is Wisdom.

_MG_8272a

 

 

Also, it is believed that after the enlightenment Buddha made 4 steps, from which a lotus flower grew. That is why there are lotus sculptures in the temples. It is forbidden to step on them, you need to touch them with your forehead or your lips.

 

 

 

 

Last words

_MG_0081aAs a final, I would like to share Buddha’s last advice to the believers: “All component things in the world are changeable. They are not lasting. Work hard to gain your own salvation.”

 

 

 

 

 

 

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

*Шега между чужденците и местните, тъй като техният „Бог” е всъщност Буда

Легендата за Буда

_MG_0770aПринц Сидхарта е роден около 583 г. пр. н. е. в днешен Лумбини, Непал. Когато принцът бил само на няколко дни, свят човек предрекъл, че момчето ще стане или велик завоевател, или велик духовен водач. Баща му искал първото, затова го отгледал в лукс и го предпазил от познания за религиите и човешкото страдание.

Един ден, когато бил на 29, Сидхарта посетил предградията и видял стар човек, болен човек и труп. Тези гледки го натъжили много. Той вече не се радвал на луксозния си живот. Скоро след това той избягал от двореца, обръснал главата си и сложил дрехи на просяк.

_MG_0828aТърсел учители, които да му покажат как да медитира. Започнал да търси избавление чрез физическо страдание – глад, болка и т.н. Но един ден осъзнал, че пътят към освобождаване е чрез дисциплина на съзнанието.

Той седнал под свещена смокиня и започнал медитация. Съзнанието му започнало голяма битка с демонът „Мара”, представляващ страстите, които ни примамват и залъгват. И все пак, Сидхарта останал непоклатим, дори когато Мара изпратил чудовища да се бият с него, както и най-красивата си дъщеря, за да го прелъсти. И накрая, когато Мара претендирал, че неговите духовни постижения са много по-велики от тези на Сидхарта и войниците му го подкрепили, Сидхарта докоснал земята и тя изревала в подкрепа на Сидхарта. Тогава Мара изчезнал. На сутринта Сидхарта достигнал просвещение и така се превърнал в Буда.

 

 

 

 

 

Пътешествие до Лумбини

_MG_0864aПосетихме свещеният град, където е роден учителят. Там е точното място, където майката на Сидхарта го е родила – пази се в храмът Маха Дави. Заобиколен е от руините на антични манастири и храмове.

 

 

 

 

 

_MG_0803a

 

Наблизо е „дървото на хората”, където всеки може да седне и медитира. Има молещи се, облечени в оранжево, които следват първият и автентичен клон на Будизма – Теравада. Те връзват на посетителите „свещена нишка” – златна или оранжева нишка на дясната ръка за късмет.

 

 

 

 

_MG_0817aМястото е пълно с „молитвени знаменца” – знаменца в синьо, жълто, зелено, червено и бяло със символи, рисунки, мантри и молитви на тях. Вярва се, че вятърът им помага да се разнесат по въздуха и да достигнат до повече хора.

Храмът Маха Деви е само един от многото храмове в огромен парк, изпълнен с дървета, езера и приятни алеи. Един от най-известните там е Храмът на мира.

 

Храмове и символи

_MG_8469aВсъщност, оказва се, че само около 15% от непалците са будисти. Повечето са хиндуисти. И все пак, страната е пълна с будистки храмове.

Един от най-големите будистки храмове в света се намира в Катманду – Боуда Ступа. Известно и важно място е за вярващите, които идват тук да се молят и медитират.

 

 

 

_MG_8319aЕдин от най-популярните символи върху храмовете е лицето на Буда. Състои се от очи, представляващи мира, нос, символизиращ единството и тика (точката на челото му), която означава „отвъд пределите”. На лицето няма уста, защото самият Буда е вярвал, че това, което е постигнал, не може да бъде изказано с думи и всеки човек трябва да постигне просветление сам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

_MG_8304a

 

Суаямбунат, по-известен като Храмът на маймуните, се намира на хълм в близост до града. Тъй като е до гората, е пълен с маймуни, които тичат наоколо, катерят се по храма и крадат храна от посетителите. Свикнали са с туристите, но не можеш да ги доближаваш много, защото могат да станат агресивни и да те ухапят.

 

 

 

 

_MG_0094aОколо всички храмове има молитвени цилиндри, които трябва да бъдат въртени винаги по посока на часовниковата стрелка. На тях е изписана мантрата „Ом мани педме хум”. Това е най-разпространената будистка мантра и тя има много различни интерпретации. Най-общо Ом означава Щедрост, Ма е Морал, Ни е Търпение, Пед е Старание, Ме е Себеотрицание и Хум е Мъдрост.

 

 

_MG_8272aСъщо така, смята се, че след просвещението си Буда е направил 4 крачки, след които e пораснал лотус. Затова и в храмовете има скулптури на лотус. Забранено е да се стъпва върху тях, трябва да бъдат докосвани с чело или устни.

 

 

 

 

Последни думи

_MG_0081aКато за финал, бих искал да споделя последния съвет на Буда към вярващите: „Всички съставни части на света са променливи. Не са постоянни. Работете здраво, за да достигнете собственото си избавление.”

 

 

 

A Himalayan Christmas / Хималайска Коледа

Given the fact that I was going to be away from home for Christmas for the first time, I had to do something about it. It didn’t feel right just to stay in Kathmandu, even though there were other volunteers I could spend the holidays with. _MG_9776aWell, as we had some time off, we could easily get away for a while. And what’s the best thing to do for Christmas? Go and find some snow! As we are in the country with the highest mountains in the world and it is really easy to find a good trek, we picked up the ‘Annapurna Base Camp’ one. It is a 9-day trek and you hike up to 4130 metres, just below the Annapurna mounts. _MG_0057aThe trip starts in Pokhara, one of the bigger cities in Nepal. From there you take a bus to the starting point – Nayapul. First day is the hardest, they say. It’s always like that, I think. Well, 5 hours only, but you get to climb more than 3000 steps!!! And they are not regular ones, but just stones, each different size. Really exhausting. Especially when carrying a 15-kilo backpack. _MG_9793aPeople usually get a porter to carry their baggage, but it’s way too expensive and often not necessary. We also decided to do the trek without a tourist guide, just because it’s not needed at all – there are so many people on the trail, you just can’t mistake the way. First day was the hardest, really. But you cannot imagine the feeling when you wake up the next morning and see from your window mt. Annapurna South, lit up by the rising sun… _MG_9783aActually, we made a bit of a detour, in order to visit a nice viewpoint on 3200m – Poonhil. From there you can see all the Himalayan range –  amazing snowtop mountains. All the trekkers from the area wake up at 05:00 am to climb the hill and wait for the sunrise. It was awesome! The worst thing about the treks is that you climb hills and then you go down to the valley to cross the river. And then again and again. They call it “Nepali flat – a little bit up, a little bit down”… Awful! Also, the only way of transportation there is through people (sometimes with donkeys, too) – you can see porters every 15 minutes, carrying food, drinks, gas and whatever you can think of. That is the reason why you need to pay for absolutely everything in the lodges – a hot shower or charging your phone is 100-150 rupees (around 1 euro), you can get Wi-Fi at many places for an hour for around the same price, meals are 4-5 times more expensive than in the city, but the bed is really cheap. In general, doing a trek is a quite expensive holiday, but you can really lower it by organising it yourself, not through an agency, and by not getting porters or guides. _MG_9779a     The walking for the next several days ranged between 5 and 9 hours. The trails were relatively easy (even though there were steps everywhere… grrgh!) and you also get used to the walking. You wake up every day before 7 am, so you can use the sunlight. But it’s not a big deal. You just get bored from doing the same thing every single day and carrying such a heavy backpack. _MG_9932a We kept up with the idea to spend Christmas Eve at the highest point. The last day was supposed to be the easiest – firstly 2 hours to the bottom basecamp of Machhapuchhre (The Fishtail). This mount (6 993 m) is believed to be sacred and is one of the few that had never been climbed. Then comes the last part of the trek – another 2 hours between the two basecamps (from 3700m to 4130m), which was the most annoying. Not only do you lack oxygen at such altitude, but also it feels just so close… but not there yet. _MG_9940aFinally, we arrived at Annapurna Base Camp a bit after noon, stayed on the sun, had a nice lunch and met many people from all over the world, who had the same idea as us. But the evening was the best, because the sky is so incredibly clean and full of stars, that you cannot move your eyes away. And it wasn’t even that cold, considering that you are above 4000m. Of course, on Christmas day we woke up for the sunrise, which was, needless to say, stunning.

_MG_0002aThe way back was a lot quicker, we took it easy and we spent the 2nd night in a small village with natural hot springs. A deserved break, must say! :)

*******************************************************************************************************

Имайки предвид, че щях да съм за пръв път далеч от вкъщи за Коледа, трябваше да направя нещо по въпроса. Просто не беше редно да остана в Катманду, макар и да имаше и други доброволци, с които да прекарам празниците. _MG_9776aЕ, така и така имахме доста почивни дни, можехме спокойно да заминем за известно време. И какво е най-доброто нещо, което можеш да направиш за Коледа? Да намериш сняг! След като сме в страната с най-високите планини в света и е доста лесно да намериш добър вариант за преход, решихме да отидем до базовия лагер на Анапурна. Това е деветдневен преход и се качваш до 4130 метра, точно в подножието на върховете Анапурна. _MG_0057aПътешествието започва в Покхара, един от големите градове в Непал. От там взимаш автобус до началната точка – Наяпул. Първият ден е най-труден, казват. Винаги е така, мисля си. Е, 5 часа само, но трябва да изкатериш 3 хиляди стълби!!! И не са нормални стълби, а просто камънаци, всеки в различен размер. Наистина изтощително. Особено когато носиш 15-килограмова раница. _MG_9793aОбикновено хората си взимат носачи, които да им носят багажа, но е твърде скъпо и често ненужно. Решихме също да го караме без туристически гид, просто защото изобщо няма нужда – има толкова много хора по пътеките, така че изобщо не можеш да объркаш пътя. Първият ден беше най-отвратителен, наистина. Но не можете да си представите чувството на следващата сутрин, когато се събудиш и видиш от прозореца си връх Южна Анапурна, огрян от слънцето… _MG_9783aВсъщност направихме малко отклонение, за да отидем до страхотно място за наблюдение – хълмът Пунхил. От там се виждат Хималаите – прекрасни заснежени върхове. Всички туристи в района стават в 5 сутринта, за да изкачат хълма и да посрещнат изгрева. Беше невероятно! Най-ужасното нещо на този преход беше това, че постоянно изкачваш хълмове, след което слизаш до долината, за да прекосиш река. И после отново и отново. Наричат го „непалски равно – малко нагоре, малко надолу”… Ужасно! Също така, единственият начин за транспортиране е чрез хора (понякога и с магарета) – виждаш носачи през 15 минути, които носят храна, напитки, газ и каквото още се сетиш. Това е причината да трябва да плащаш за всичко по хижите – горещ душ или да си заредиш телефона струва 100-150 рупии (около 1 евро), можеш да ползваш безжичен интернет на много места за горе-долу същата сума, храната е 4-5 пъти по-скъпа, отколкото в града, но пък нощувката е доста евтина. Като цяло, да направиш преход си е скъпа ваканция, но можеш да смъкнеш значително цената, като организираш всичко сам, а не през агенция, както и като не си взимаш носач и гид. _MG_9779a   През следващите дни ходихме по между 5 и 9 часа на ден. Преходите бяха относително лесни (макар и да имаше стълби постоянно… гррр!) и освен това свикваш с ходенето. Ставаш всеки ден преди 7 сутрина, за да се използва слънчевата светлина. Но не е голям проблем. Просто ти писва да правиш едно и също нещо всеки ден и да носиш толкова тежка раница. _MG_9932aДвижехме се с идеята да прекараме Бъдни вечер на най-високата точка. Последният ден трябваше да е най-лесен – първо са 2 часа до долния базов лагер на връх Мачапучре (Рибената опашка). Този връх (6 993м) се смята за свещен и един от малкото, които никога не са изкачвани. Следва последната част от прехода – още 2 часа между двата базови лагера (от 3700м до 4130м), което беше най-досадно. Не само, че не ти достига кислород на такава надморска височина, а и го чувстваш толкова близо… но не си още стигнал. _MG_9940aНай-накрая стигнахме до базовия лагер на върховете Анапурна, малко след обед, постояхме на слънце, обядвахме и се запознахме с много хора от целия свят, дошли със същата идея. Но вечерта беше най-страхотното нещо, тъй като небето беше невероятно ясно и изпълнено със звезди, че не можеш да отместиш поглед. И дори не беше толкова студено, имайки предвид, че си над 4000м. Разбира се, на Коледната сутрин станахме за изгрева, който беше умопомрачителен.

_MG_0002aНаобратно се движихме много по-бързо, не си давахме много зор, а втората нощ прекарахме в малко селце с естествени минерални извори. Заслужена почивка, смятам! :)

Welcome to the jungle! / Добре дошли в джунглата!

So, here we are again.

It simply happened that we got a 2-week Christmas holiday (not our fault, I swear!). We decided not to waste it by just hanging around in Kathmandu and planned two awesome trips.

We started off with a 3-day visit to the Chitwan National Park. It is a nice place to see a well-preserved jungle and rivers and to meet wild animals in their natural habitat.

After a 7-hour trip with a very old bus on really bumpy roads, we arrived in the village called Sauraha. We got picked up by one of those open-air safari jeeps, which brought us to the hotel. The visit includes a whole package of entertainments. We began with going to the ‘elephant stable’, where the tame elephants rest. In that area, a lot of elephants are being domesticated, because they help with carrying building materials, they are also used for jungle patrol and for tourist entertainment.

_MG_9303a

After that, we waited for the awesome sunset above the local river.

_MG_9362a

And when we came back to the village, we went to see a traditional dance and “fight ritual” show, which has its origins for over a 100 years.

_MG_9408a

The next morning started with a nice canoe row along the river, just after sunrise. It is relatively shallow, but the canoe is so unstable, you don’t even dare to move! There is still morning fog above the water, it is so calm, you get to hear every little squeak or animal’s movement.

_MG_9456a

We saw peacocks, kingfishers, a reindeer and even some crocodiles! They told us there are two types of them – one that only eats fish and another which would love to have us for breakfast… So we better not fall down.

_MG_9472a

A small jungle walk followed, nothing too special. We managed to see a rhino, but it was so, so far that it didn’t matter if it was there or not. But this walk lead us to the elephant breeding centre, where we got to play with a cute little elephant :)

_MG_9538a

The best part always comes last. The elephant ride! 4 people get on the elephant’s back on something like a big saddle (they say it doesn’t hurt it, I hope they’re right) and you go into the deep jungle.

_MG_9718a

The nicest thing about it is that wild animals are used to the elephants (deeper, there are wild ones, too) and you are able to sneak more. So, here they are, a rhino and its baby, just 3 metres away from us! Well, we didn’t see a tiger, as we hoped, but nevermind, it was great!

_MG_9653a

Those amazing 3 days were followed by another long and bumpy trip to… another place. But we’ll get that in the next post! :)

*****************************************************************************************

Та, ето ни отново!

Просто така се случи, че получихме двуседмична коледна ваканция (не по наша вина, заклевам се!). Решихме да не я губим, като просто се размотаваме в Катманду, а планирахме две страхотни пътешествия!

Започнахме с тридневно посещение на природния парк Читуан. Това е страхотно място да видиш добре запазени джунгла и реки и да срещнеш диви животни в естествената им среда.

След 7-часово пътуване с много стар автобус по много лоши пътища, пристигнахме в селото Саураха. Взеха ни с един от онези отворени сафари джипове, който ни заведе в хотела. Цялото посещение включва пакет от забавления. Започнахме с посещение на „обор за слонове”, където питомните слонове си почиват. В този район много слонове се опитомяват, защото помагат с пренасянето на товари, както и се използват за патрули в джунглата и за туристически нужди.

_MG_9303a

След това изчакахме прекрасния залив над местната река.

_MG_9362a

А когато се върнахме в селото, посетихме представление на традиционни танци и бойни ритуали, които датират на повече от 100 години.

_MG_9408a

На следващата сутрин направихме разходка с кану по реката точно след изгрев слънце. Относително плитко е, но кануто е толкова нестабилно, че дори не посмяваш да помръднеш! Все още има сутрешна мъгла над водата, толкова е спокойно, че чуваш всеки малък писък или движение на някое животно.

_MG_9456a

Видяхме пауни, рибарчета, елен и дори няколко крокодила! Казаха ни, че има два вида – единият яде само риба, но другият с удоволствие би ни хапнал за закуска… Така че по-добре да не падаме във водата.

_MG_9472a

Последва кратка разходка в джунглата, нищо особено. Видяхме носорог, но беше тооолкова далече, че нямаше много значение дали е там или не. Но после стигнахме до центъра за отглеждане на слонове, където успяхме да си поиграем с едно симпатично слонче :)

_MG_9538a

Най-доброто винаги е последно. Язденето на слон! Четирима души се качват на гърба на слона на нещо като голямо седло (казват, че не го боли, дано са прави) и се отправяш в дълбоката джунгла.

_MG_9718a

Най-хубавото нещо е, че дивите животни са свикнали на слоновете (по-навътре има и диви слонове) и успяваш да се промъкнеш повече. И ето ги, носорог с малкото си, само на 3 метра от нас! Е, не успяхме да видим тигър, както се надявахме, но нищо, беше страхотно!

_MG_9653a

Тези прекрасни 3 дни бяха последвани от още едно дълго и друсащо пътуване до… едно друго място. Но до там ще стигнем в следващия пост! :)

A weekend trip to Nagarkot / Пътуване за уикенда до Нагаркот

We decided to do a weekend trip to a nearby place, up in the mountains, called Nagarkot.

Решихме да си направим пътуване за уикенда до планинското селце Нагаркот.

_MG_9024a

This is how the local transport looks like :) Even if it is only around 10km away, it takes around 3 hours.

И това е местният транспорт :) Въпреки, че е само на около 10км, отнема около 3 часа.

_MG_8829a

One of the popular masterships in that place.

Едно от популярните майсторства на това място.

_MG_8839a

Locals.

Местни.

_MG_8844a

On the way to the “view tower” (where you can watch the sunset over the Himalayas). This is the hotels’ laundry, I guess.

По пътя към “кулата за наблюдение” (откъдето можеш да гледаш залеза над Хималаите). Това е прането от хотелите, предполагам.

_MG_8845a

Motivational.

Мотивация.

_MG_8882a

A cute sign in the local cafe :)

Симпатичен знак в кафето там :)

_MG_8853a

Not a real sunset, but still beautiful though.

Не беше истински залез, но все пак беше красиво.

_MG_8848a

The Himalayan range on sunset light.

Хималаите на светлината от залеза.

_MG_8918a

And that’s the sunrise in the morning, a view right from our hotel’s room.

И това е изгревът на следващата сутрин, гледка от хотелската ни стая.

_MG_8908a

One of the peaks on sunrise light.

Един от върховете на светлината от изгрева.

_MG_8941a

Local female worker.

Местна работничка.

_MG_8974a

On the way to Changu Narayan, a 4-hour hiking.

На път за Чангу Нараян, 4-часов преход.

_MG_8982a

More of the Himalayan range.

Още от Хималаите.

_MG_8986a

A nice place to buy memories…

Чудесно място, където да си купиш спомени…

_MG_9005a

A chillout goatey. :)

Айляк козле :)

_MG_9013a

How they dry the corn.

Как сушат царевицата.

_MG_9016a

A wakeup call.

Добро утро.

_MG_9031a

Right next to a temple, it really enjoyed the treasures around.

Точно до храм, наистина се наслаждаваше на съкровищата наоколо.

_MG_9042a

Changu Narayan, the oldest Buddhist Temple in Nepal (1600 years).

Чангу Нараян, най-старият будистки храм в Непал (на 1600 години).

_MG_9046a

And some boys were playing table tennis. Why not? Welcome to Nepal :)

И няколко момчета играеха тенис на маса. Защо не? Добре дошли в Непал :)

Kultur-shock / Култур-шок

Nepal surprised me with many things. It is so different than what we are used to. Some things really tickle you, some are quite shocking.

ImageFirst of all, there are power cuts. Every day, sometimes twice. They are running on a schedule. It is because Nepal’s electricity is made by hydro power and especially in winter there is lack of water. Most of the houses have batteries, but children still cheer up when the electricity comes back.

Maybe more surprising, there is still a caste system. Even if it’s changing slowly in the past 20 years (especially in Kathmandu, where the West ruthlessly kicks in), there are some traditions that need to be followed. There are three groups of castes, each has several subcastes, and then there are many internal subcastes. And, of course, each and every one has its own language. :) In addition, you cannot marry a person from a different subcaste. But if you really want to, you can do it, but you become the lower caste. Nepalese people do not separate from their families. The tradition is for the woman to live with her husband and his family.

As I mentioned above, there are 3 main group castes – Alpine (in the mountains), Temperate (in the valleys) and Subtropical. I will tell you about the most interesting examples.

ImageMeet the Sherpas, known for carrying mountaneers’ backpacks up to Everest and wherever else you can imagine. Actually, the first person to reach the mount was the Sherpa Tenzing, who helped Edmund Hillary in 1953. Sherpas are cheeky, fat and with small eyes, because of all the dairy products they consume. But the most curious fact is that when a woman marries a man and goes to live with him, she’s being…  shared… between him and his brothers. And, usually, they are at least 4…

Interesting representatives from the Temperate castes are the Magar and Tamang. When it’s time for you to marry, your first choice should be… your cousin. But, luckily, you can avoid that by paying a small “compensation” – a bottle of wine and a few coins. It’s worth it, isn’t it?

ImageThe Gurung are also from the Temperate. Simple and impulsive people. They have two ways to marry. The first one is actually a singing competition – in a small house girls start to sing, then boys follow. They need to invent their own songs and whoever stops last, can pick up someone from the other team and marry them. And boys better be careful – if a girl wins, she can pick up a boy, take him with her in her house and he needs to do all the housework!

The second way is on the montly bazaar. If a boy likes a girl, he can kidnap her and take her home. If she manages to escape within 4 days, it’s fine. But if she doesn’t, she is married forever.

ImageAn important part of the Nepalese culture is the hospitality. They  are really friendly people. It’s an honour for them to have guests and it is obligatory to serve them something, at least water. A guest is like a god. Well, usually, they serve so many things, that you cannot eat even half of them. It is really impolite to say “no”, so you better think of a good excuse. But don’t you ever dare to say that you are sick. They will just bring more food, because for them the food means healthiness. The more you eat, the stronger and healthier you become. Remember the Dal Bhat?

And a last thing – today, there was the birthday party of the little daughter of the director of the volunteer organisation. One of the most delicious things served was the stew with marshmallows, jellybeans… and sausage. It was… well… different. :)

***********************************************************************************************************

Непал ме изненада с много неща. Толкова е по-различен от това, с което сме свикнали. Някои неща гъделичкат любопитството ти, други са доста шокиращи.

ImageНа първо място, има режим на тока. Спира всеки ден, понякога дори по два пъти, като си има график. Причината е, че електроенергията на Непал се произвежда от ВЕЦ и особено през зимата няма много вода, която да я захранва. Повечето къщи си имат акумулатори, но децата все още подскачат, когато дойде токът.

Може би още по-учудващото е, че все още има кастова система. Дори и ситуацията да се променя бавно през последните 20 години (особено в Катманду, където Западът нахлува безмилостно), все още има традиции, които трябва да се спазват. Има три големи групи касти, всяка от която има няколко субкасти, а в тях има много други. И, разбира се, всяка има собствен език. :) Също така, не можеш да сключиш брак с човек от друга субкаста. Но ако наистина много искаш, можеш да го направиш, но и двамата ставате от по-ниската каста. Непалците не се разделят от семейството си. Традиция е жената да живее със съпруга си и неговото семейство.

Както споменах по-горе, има три главни групи касти – Алпийска (в планинските региони), Умерена (в долините) и Субтропична. Ще ви разкажа за по-интересните примери.

ImageЗапознайте се с Шерпите, известни с това, че носят раниците на планинарите до Еверест и изобщо до където можете да си представите. Всъщност, първият човек, стъпил на върха е Шерпа Тензинг, помогнал на Едмънд Хилъри през 1953. Шерпите са бузести, пълнички и с малки очи, заради всичките млечни продукти, които консумират. Но най-любопитният факт е, че когато жена се омъжи и отиде да живее със съпруга си, тя бива… поделяна… между него и братята му. И обикновено те са поне четирима…

Интересни представители от Умерените касти са Магарите и Тамангите. Когато ти дойде времето за женитба, твоят пръв избор трябва да е… брадовчед/ка ти. Но, за щастие, можеш да го избегнеш, плащайки малка „компенсация” – бутилка вино и няколко монети. Струва си, нали?

ImageГурунгите също са от Умерените касти. Обикновени и импулсивни хора. Имат два начина за женитба. Първият е всъщност надпяване – в малка къщичка момичетата започват да пеят, а момчетата ги следват. Всички те трябва да измислят собствени песни и, който спре да пее последен, може да си избере някой от противниковия отбор и да се оженят. Но момчетата трябва да са много внимателни – ако момиче спечели, тя може да си вземе едно от момчетата вкъщи и той трябва да върши всичката къщна работа!

Вторият начин е на месечния пазар. Ако момче си хареса момиче там, може да я отвлече вкъщи. Ако тя успее да избяга в следващите 4 дни, е свободна, но ако не успее, е омъжена завинаги.

ImageВажна част от непалската култура е гостоприемството. Непалците са много приветливи хора. За тях е чест да имат гости и е задължително да им сервират нещо, дори и да е само вода. Гостът е като божество. Е, обикновено сервират толкова много неща, че не можеш да изядеш дори половината. Много невъзпитано е да кажеш „не”, затова по-добре да измислиш добро извинение. Но не помисляй да казваш, че си болен. Защото просто ще ти донесат още храна, защото за тях храната означава здраве. Колкото повече ядеш, толкова по-силен и здрав ставаш. Помните Дал Бат, нали?

И като за край – днес беше рожденият ден на малката дъщеричка на директора на доброволческата организация. Едно от най-големите лакомства на масата бяха шишчетата с маршмелоу, желирани бонбони… и кренвирш. Е, беше… различно. :)

Welcome to Kathmandu / Добре дошли в Катманду

First impressions

_MG_8128aA lot of traffic. No traffic lights. No rules as well. If you don’t have a horn, you’re a dead man! The only way people around the corner would know that you’re coming, is if you honk. And don’t imagine that cars slow down before a turn. Or that the roads are big enough for 2 cars to pass each other. Or that there is really asphalt. It’s crazy! But your biggest problem are the motorcycles. They are literally everywhere!

In Nepal vehicles drive on the left side of the road. Like in the UK. (By the way, they’ve never been a colony, which is quite awesome!). All the vehicles are driving pretty fast, even in the small streets. And somehow, there are no accidents. Drivers somehow manage to be careful. And no one is yelling or mad. They are just happy, relaxed people…

_MG_8208aStreets are crowded, people are poor and you can see small shops everywhere! There are many fruits all around you, people carry them with baskets on bicycles. On every street, they sell whatever you can imagine and usually you can find it in one shop. There is a lot of sports equipment, especially for mountaineering, and it’s known that it’s fake. But still – not bad quality and you can buy a North Face 70-litre backpack for less than 20 euro.

Another interesting thing is the bargaining. You should always do it! Not only is it not consider impolite, but you actually gain people’s respect in this way, plus prices for foreigners are 300% more anyways. I tried once, didn’t work… Wish me luck next time :D

Dal Bhat

_MG_8248aDal Bhat is a traditional Nepalese meal. There is rice, lentils soup (which you actually pour over the rice), some vegetables with curry and some pickle (a spicy paste). The specific thing is that you should eat it with your fingers. Only with the right hand (‘cause the left one is considered “the dirty one”). And the funny part – they eat this twice a day! Every day… But it’s really tasty!

 

 

 

Fascism or Buddhism?

_MG_8111aA bit of confusion, when I first got here. I saw a swastika on one of the doors and I thought “Wow, they’ve got a Fascist movement in here! Is it really legal?” (because it’s rather common to see communist propaganda around in town). Then I remembered there was something about this sign. It is actually a symbol of Buddha and it means, more or less, “be lucky”. When I asked one of the Nepalese guys here, he didn’t even know it’s been associated with Nazi Germany! Well, it happened that the Nazists “borrowed” the sign (which is used by many eastern cultures). But you can read more about that on Google. :)

Nepalese people are very religious. You need to take your shoes off not only in temples and sacred places, but at some cafés and public places. One of the most amazing things I heard, was that people in Kathmandu used to pee outside on the streets a lot, so it got very smelly and dirty. So, the mayor got an idea – they painted pictures of different gods on the walls, so people won’t dare to do it. How cool is that?

And finally – some Nepali language!

Mero naam Nasko ho. Ma teish barsa ho. Ma Bulgariabata ho. :)

My name is Nasko. I am 23 years old. I am from Bulgaria. 

**************************************************************

Първи впечатления

_MG_8128aМного трафик. Без светофари. И без правила. Ако нямаш клаксон, си загинал! Единственият начин хората зад завоя да разберат, че идваш, е като бибиткаш. И не си представяйте, че колите намалят на завоите. Или че пътищата са достатъчно широки, за да се разминат 2 коли. Или пък че има нормален асфалт. Лудница е! Но най-големият ви проблем са мотоциклетите. Те са буквално навсякъде!

В Непал превозните средства се движат от лявата страна. Както във Великобритания. (Между другото, те никога не са били колония, което е доста яко!). Всички карат много бързо, дори и по малките улички. Но някак си, катастрофи няма. Шофьорите някак си успяват да те пазят. И никой не крещи и не е ядосан. Те са просто едни щастливи и спокойни хора…

_MG_8208aУлиците са претъпкани, хората са бедни и можеш да видиш магазинчета навсякъде! Има много плодове около теб, носят ги с кошове върху велосипеди. По улиците се продава всичко, което можеш да си представиш, и обикновено можеш да го откриеш в един магазин. Има много спортна екипировка, особено за планинарство, и се знае, че е фалшива. Но все пак, не е лошо качество и можеш да си купеш 70-литрова раница на North Face за по-малко от 20 евро.

Още едно интересно нещо е пазаренето. Трябва винаги да го правиш! Не просто, че не е неучтиво, но така печелиш уважението на хората, а и цените за чужденци са с 300% по-високи, така или иначе. Опитах да се пазаря веднъж, не сработи… Пожелайте ми успех за следващия път :D

Dal Bhat

_MG_8248aDal Bhat (Дал Бат) е традиционнo непалско ястие. Има ориз, супа от леща (от която всъщност се сипва върху ориза), зеленчуци с къри и лютива паста. Специфичното е, че трябва да го ядеш с пръсти. Но само с дясната ръка (защото лявата се смята за „мръсна”). А веселата част – ядат го два пъти на ден! Всеки ден… Но пък е страшно вкусно!

 

 

 

Фашизъм или Будизъм?

_MG_8111aМалко се обърках, когато пристигнах. Видях свастика на една от вратите и си помислих „Уау, имат фашистки движения тук! Наистина ли е легално?” (защото е що-годе нормално да виждаш комунистическа пропаганда из града). След това си спомних, че имаше нещо специфично със знака. Това всъщност е символ на Буда и значи общо-взето „имай късмет”. Когато попитах едно от непалските момчета тул, той дори не знаеше, че знакът се свързва с нацистка Германия! Е, оказва се, че нацистите са го „заели” (използва се в много източни култури). Но за това можете да прочетете обстойно в Google. :)

Хората в Непал са много религиозни. Трябва да си сваляш обувките не само в храмове и свещени места, а и в някои кафета и обществени помещения. Едно от най-невероятните неща, които чух е, че хората в Катманду пикаели по улиците твърде много, затова започнало да мирише и станало много мръсно. Затова, на кметът му хрумнало нещо – нарисували изображения на богове по стените, за да спрат хората да го правят. Колко яко, а?

И за финал – малко непалски език!

Mero naam Nasko ho. Ma teish barsa ho. Ma Bulgariabata ho. :)

Името ми е Наско. На 23 години съм. От България съм.

It’s not a goodbye… it’s more like a “Hello!” / Не е довиждане… а по-скоро „Здравей!”

_MG_8047aWhat you see on the picture on left is a small jar with dust… It’s actually soil, from Bulgaria. A friend of mine gave it to me as a farewell gift. I wanted to start telling you the story with this thing exactly.

My name is Nasko. I am a photographer. I am leaving for Nepal today for a volunteer project and I’ll be there for 2 months. I will teach little monks to speak English : ) And I plan to do a lot of trekking, sightseeing and shooting (with a camera, of course!).

But the more interesting part is what’s next. A one-time journey. In the next 2 months I will be a backpacker, travelling through whole India, then Malaysia and Thailand. Needless to say, it will be amazing.

This photoblog is dedicated to the stories that intrigued me, to the thoughts I want to share with you – either beautiful or sad.

I needed this trip. I needed to get away for a while, to experience something I’ve never done before. I love travelling, so here I am, right before the journey of my life. It’s a getaway… It’s a runaway paradise.

*************************************************************************************************

_MG_8047aТова, което виждате на снимката отстрани, е малко шишенце с пръст. Всъщност, е почва от България. Моя приятелка ми я подари като изпращащ подарък. Исках да започна да ви разказвам историята тъкмо с него.

Казвам се Наско и съм фотограф. Днес заминавам за Непал като доброволец за 2 месеца. Ще преподавам английски на мънички деца монаси : ) Планирам също да правя много планински преходи, да обикалям и да снимам.

Но по-интересната част е това, което следва. Пътуване – един път. През следващите 2 месеца хващам раницата си и тръгвам през цяла Индия, а после и към Малайзия и Тайланд. Няма смисъл да казвам, че ще бъден невероятно.

В този фотоблог ще видите историите, които са ме впечатлили, мислите, които искам да ви споделя, било то красиви или тъжни

Имах нужда от това пътуване. Имах нужда да изчезна за известно време, да преживея нещо, което не ми се е случвало преди. Обожавам да пътувам. И ето ме сега, точно преди пътуването на живота си. Това е бягство. Бягство, може би към нещо райско.