India’s Beaches / Плажовете на Индия

_MG_2091aLET’S GOa!

The so-long-expected time has come. We headed south to the place which, they say, is ‘not India’ in India – Goa. This tiny little state lies in the middle of the country’s west coast and is one of the most touristic destinations in India. It’s famous for the nice sand beaches, hippie atmosphere and cheap alcohol. It is also the Mecca of Trance music. Goa is full of Russians and because of that it’s probably the only Indian state where you can read menus in cyrillic and listen to Russian music.

After the really exhausting 17 days in the north, when we were constantly travelling, this was going to be the place to spend the most time. Like a real vacation. Anjuna is a small village resort with a rock and sand beach in the upper part of the state. We chose it as it’s not the most popular place and, respectively, not too crowded. There is a really long road full of restaurants, guest houses and shops, so it’s easy to find what you want.

_MG_2076aAs I said, Goa is known for the really low prices of alcohol. So, the beer is twice cheaper in comparison to the north, here was around the same price as the lassi (the traditional yogurth drink). We also heard that you can eat almost for free. Which, might have been the case, but we found the food relatively expensive. But it’s understandable, given Goa’s rising popularity.

One of the greatest things about Anjuna was its super famous Flea Market (which has nothing to do with those dirty places, where you can buy used and almost broken stuff). It’s more like a bazaar; every Wednesday the land above the beach becomes really colourful. You can lose hours in the “streets” of it, amongst clothes, jewellery, souvenirs and spices.

_MG_2099aThe best way to move around in Goa is by motorbikes. The state is not big and there is a beach every 5km. You can rent a scooter for less than 4 euros per day and the fuel for 2 days was around 2 euros. I must say, I hadn’t driven anything like this before. And, moreover, in India you drive on the “wrong” side – on the left. But it seems that the 3 months spent in Asia and the years of riding a bicycle helped, so it was pretty easy and really awesome! Thanks to the motorbikes, we visited the famous Baga and Arambol beaches.

The weather was pefect, the water was warm. It didn’t fell much different than the Bulgarian seaside, except for the coconut and banana palm trees around you. And, of course, the Indians. It is amazing how sometimes you see half-naked pilgrims on the streets of holy cities, but when you go on the beach… Indians swim with clothes! And you must also get used to the homeless dogs and… cows. And as everywhere else in the country, you have people selling you everything right on the beach – food, drinks, even jewelleries.

_MG_2144aThe ‘Om’ Beach

The second half of February is dedicated to the beaches. After the 5 amazing laid-back days in Goa, we went to the next state south – Karnataka. The most popular resort there is Gokarn. It is not as touristic as Goa, so you can really get away from civilisation.

There are 4 beaches along the coast there, but probably the best one is the ‘Om’ beach. It has three curves and really reminds of the Om symbol. Along the whole beach there are places with bungalows and beach huts, made from banana leaves. And because it’s really hot and humid, you always get a fan and a mosquito net above the bed, so your stay is pleasant. :) And the restaurants are right on the sand, which makes them a great spot for the hottest hours of the day, when the sun is killing. And in the evening you get to see the terrific sunset!

_MG_2112aAfter Goa, beer was no longer that cheap, but we discovered the shakes that come in dozens of flavours and are really refreshing. The food was cheap and delicious, so we spent most of our time eating and drinking in the bars on the beach. And also, unlike Goa, the water streams were quite strong and the waves – pretty big. So it wasn’t really joyful to be tossed around in a mixture of salty water and sand. The ocean was just another source of refreshment.

This week spent near the ocean was wonderful. But we’re not going to stop with this! We go more and more south!

*************************************************************************************

_MG_2091aКЪМ ГОА!

Толкова дългоочакваното време настъпи. Отправихме се на юг към мястото, за което казват, че „не е Индия” в Индия – Гоа. Този мъничък щат се намира в средата на западното крайбрежие и една от най-туристическите дестинации на Индия. Известен е с хубавите си пясъчни плажове, с хипи атмосферата и евтиния алкохол. Също така е Меката на транс музиката. Пълно е с руснаци, което прави Гоа може би единствения индийски щат, в който можеш да видиш кирилица в менюто и да слушаш руска музика.

След наистина изтощителните 17 дни на север, когато пътувахме почти постоянно, тук щеше да е мястото, на което да прекараме най-много време. Като истинска ваканция. Анджуна е малко селце със скалист и пясъчен плаж в горната част на щата. Избрахме го, тъй като не е най-популярното място и, респективно, не толкова претъпкано. Има една много дълга уличка, пълна с ресторанти, хотелчета и магазини, така че е много лесно да намериш това, което искаш.

_MG_2076aКакто казах, Гоа е известна с много ниските цени на алкохола. Бирата е наполовина на цената на север, в Гоа струваше колкото ласито (традиционната напитка от кисело мляко). Също така, чухме, че можеш да ядеш почти за без пари. Което може и да е било така, но ние се натъкнахме на доста скъпа храна. Но е донякъде рабираемо, като се има предвид нарастващата популярност на Гоа.

Едно от най-стахотните неща в Анджуна е супер известният Битак (който няма нищо общо с онези мръсни места, където можеш да си купиш използвани и почти неработещи неща). Беше повече като пазар; всяка сряда пространството над плажа се изпълва с множество цветове. Можеш да изгубиш часове в „уличките” му сред дрехи, бижута, сувенири и подправки.

_MG_2099aНай-добрият начин да се придвижваш в Гоа е с мотор. Щатът не е голям и има плаж на всеки 5км. Можеш да наемеш скутер за по-малко от 4 евро на ден, а горивото за 2 дни ни излезе 2 евро. Трябва да кажа, че никога не бях карал нещо подобно. И още повече, в Индия караш от „грешната” страна – от ляво. Но явно трите месеца в Азия и годините на каране на колело са си казали думата, така че беше доста лесно и наистина невероятно! Благодарение на моторите успяхме да посетим известните плажове Бага и Арамбол.

Времето беше перфектно, водата – топла. Нямах усещането да е много по-различно от българското черноморие, като изключим кокосовите и банановите палми наоколо. И, разбира се, индийците. Удивително е как понякога можеш да видиш полугол поклонник в някой от свещените градове, но когато отидеш на плажа… индийците плуват с дрехи! И също трябва да свикнеш с бездомните кучета и… кравите. И както навсякъде другаде в страната, все някой нещо ти продава на плажа – храна, напитки, дори и бижута.

_MG_2144aПлажът ‘Ом’

Втората половина на февруари е посветена на плажовете. След петте невероятни и лежерни дни в Гоа, отидохме в следващия щат на юг – Карнатака. Най-популярният курорт там е Гокарн. Не е толкова туристически колкото Гоа, така че наистина можеш да се откъснеш от цивилизацията.

Има 4 плажа по крайбрежието, но вероятно най-добрият е плажът ‘Ом’. Има три извивки, които наистина напомнят на символа Ом. По протежението на целия плаж има места с бунгала и колибки, направени от бананови листа. И тъй като е много топло и влажно, винаги има вентилатор и балдахин против комари, така че престоят ти да е приятен. :) А ресторантите са на самия пясък, което ги прави прекрасно място за най-горещите часове от деня, когато слънцето е убийствено. А вечерта можеш да се насладиш на невероятния залез!

_MG_2112aСлед Гоа бирата не беше толкова евтина, но пък открихме шейковете, които се предлагат в десетки различни вкусове и са наистина освежаващи. Храната беше евтина и вкусна, така че прекарахме повечето време ядейки и пиейки в барчетата по плажа. Също така, за разлика от Гоа, теченията бяха много силни, а вълните – доста големи. Така че не беше много приятно да бъдеш подмятан в смесица от солена вода и пясък. Океанът беше просто още един начин да се разхладиш.

Тази седмица прекарана край океана беше страхотна. Но не мислим да спрем до тук. Отиваме все повече и повече на юг!

Advertisements

The Magical Rajasthan / Вълшебният Раджастан

Rajasthan is a must-see place. Also known as the ‘Land of Kings’, it keeps a lot of magic within its forts, palaces, temples, deserts and camel safaris. This state is part of everyone’s trip to India. And respectively, we dedicated a week to it.

The Blue city

_MG_1738aIt gets its name from the colour of most houses in the city. It was initially a sign of a Brahmin’s house (highest caste), but even people from the lower ones started using it. It is also believed to repel insects.

Jodhpur was our first stop. This city was the furthest visit point and in the beginning we considered skipping it, as it’s not in the top choices of the guidebooks. However, Jodhpur was definitely one of the best experiences in Rajasthan.

First of all, the Mehrangarh fort is one of the most spectacular ones in India. It is still run by the Jodhpur royal family, which in our opinion was a good outcome – despite the high entrance fee, you get a free audioguide, well-explained sights and a really magestic atmosphere, that brings you right back to XVI century.

We also visited the Jaswant Thada memorial to Maharaja Jaswant Singh II, a marble building that stands above the city in a peaceful garden. Right after it, we went to the oldest part of Jodhpur, where the Mandore Gardens are. It is a nice getaway from the crowdy city. But you also get a lot of monkeys there! And if you’re lucky, you might run into someone that has potatoes, so you can feed them! :)

_MG_1941aThe “2nd Varanasi”

This is the holy city of Pushkar, where we decided to spend most of our time. They say it’s unique for Rajasthan, because of its importance for the Hindu pilgrims, who should visit it at least once in their lives. There is a holy lake in the middle of the city, where people bathe in the sacred waters. It is believed that Mahatma Gandhi’s ashes have been thrown in it. The city is also famous for having one of the few in India Brahma temples.

It is turned into a real touristic town. But somehow, in a nice way. The main street is a bazaar, where you can buy and eat literally everything. And the prices are surprisingly good.

Pushkar also offers the adventure of a camel safari in the desert (not a real one, unfortunately, but you get some sand dunes). I had the opportunity to ride with Sambhu, a polite male camel, with which we spent 3 hours trotting in the countryside. The climax was the sunset on the biggest sand dune in the area. And even though I enjoyed it a lot, 3 hours is more than enough time on a camel’s back!

 

The Lake city

_MG_1991aUdaipur is situated around the huge and beautiful Lake Pichola. The main touristic part is around it and there you can easily find a nice hotel, restaurant or a café. This is indeed one of the best food I’ve tried in India, including the pumpkin and the banana curry of the renowned Queen’s café.

The lake’s shore is a great spot for watching the sunset. It really contributes to the magical atmosphere of the town. You can get a boat, but it’s quite expensive. Udaipur is most famous for the Lake Palace hotel, situated on a small island in the middle of the lake. It is one of the most expensive hotels in India and is the place where the Bond’s Octopussy movie was shot.

The Pink Capital

_MG_2065a_1It is the biggest city and also a capital of Rajasthan. Known as the Pink city, because of the colour of the buildings of the Old town, Jaipur has much to offer. Well, we only had a daytime to see it, as an exit point, so couldn’t enjoy it much.

Another reason for that was that the city is ridiculously dirty! Not only is there trash all over the streets, but it’s full of pigs eating it! And it smells a lot. And this kind of distracts you from everything else.

However, we made it to the Nahargarh fort, a nice viewpoint above Jaipur with long ancient walls, a palace and a restaurant to enjoy a beer. Which, by the way, is the first place I’ve ever been, where you need to pay an entrance to the restaurant itself.

A bit of disappointment, unfortunately, but, as I said, Jaipur was our getting-away port. We took a flight from Jaipur airport (one of the best I’ve ever seen!) and went straight south. A deserved break. You’ll find more later. :)

**************************************************************************************************

Раджастан е място, което трябва да се види. Известен също като „Земя на крале”, той крие много магия в крепостите, палатите, храмовете, пустините и сафаритата с камили. Този щат е част от пътуването на всеки до Индия. И респективно,  ние му посветихме цяла седмица.

Синият град

_MG_1738aИмето му идва от цвета на повечето къщи в града. Първоначално е бил символ на къщите на брамините (най-високата каста), но в последствие дори и хора от по-низшите касти започнали да го използват. Също така, смята се, че отблъсква насекомите.

Джодпур беше първата ни спирка. Градът беше най-далече от местата, които искахме да видим, и в началото обмисляхме дали да не го пропуснем, тъй като е по-назад в препоръчваните места в наръчниците. Въпреки това, ходенето в Джодпур се оказа определено едно от най-добрите изживявания в Раджастан.

На първо място, крепостта Мехрангар е една от най-удивителните в Индия. Все още е собственост на кралското семейство на Джодпур, което, по наше мнение, бе добре – въпреки високата цена на билета, получаваш безплатен аудиогид, добре обяснени забележителности и наистина вълшебна атмосфера, която те връща директно в XVI век.

Също така, посетихме и мемориалът Джасвант Тада, посветен на Махараджа Джасвант Синг II, мраморна постройка, извисяваща се над града в тиха градина. Веднага след това посетихме най-старата част на Джодпур, където се намират Градините Мандоре. Това е приятен начин да избягаш от навалицата в града. Но пък се сблъскваш с доста маймуни! И ако имаш късмет, може да попаднеш на някой, който носи картофи, за да храниш маймуните! :)

_MG_1941a„Вторият Варанаси”

Това е свещеният град Пушкар, където бяхме решили да прекараме най-много време. Казват, че е уникален за Раджастан заради важността си за хиндуистките поклонници, които трябва да го посетят поне веднъж в живота си. Има свещено езеро в средата на града, където хората се къпят в свещените води. Вярва се, че тленните останки на Махатма Ганди са хвърлени там. Градът е също известен с това, че там се намира един от малкото храмове Брама.

Превърнат е в наистина туристически град. Но по някак приятен начин. Главната улица е пазар, където можеш да купиш и да ядеш буквално всичко. И цените са изненадващо добри.

Пушкар също така предлага приключението на сафарито с камили в пустинята (е, не е истинска, за съжаление, но има някоя-друга пясъчна дюна). Имах възможността да се повозя със Самбу, възпитана мъжка камила, с която прекарахме 3 часа препускайки в околностите на града. Връхната точка беше залезът, който посрещнахме на най-голямата пясъчна дюна в района. И въпреки че много ми хареса, 3 часа са напълно достатъчни върху гърба на камила!

 

Езерният град

_MG_1991aУдайпур се намира около огромното и красиво езеро Пичола. Основната туристическа част е около него и там лесно можеш да намериш приятен хотел, ресторант или кафене. Тук е в действителност една от най-добрата храна, която съм опитвал в Индия, включително и къритата с тиква и с банан в прочутото Куинс кафе.

Бреговата част на езерото е прекрасно място да гледаш залеза. Това наистина допълва вълшебството на града. Можеш да си наемеш лодка, но е малко скъпо. Удайпур е най-вече известен заради хотела Лейк Палас, който се намира на малък остров в средата на езерото. Това е един от най-скъпите хотели в Индия и е мястото, където е сниман филмът „Октопуси” от поредицата на Джеймс Бонд.

Розовата столица

_MG_2065a_1Това е най-големият град, а също и столица на Раджастан. Известен като Розовия град заради цвета на сградите в Стария град, Джайпур има много какво да предложи. Е, имахме само един ден да го видим, тъй като беше само изходна точка, и затова не успяхме да му се насладим много.

Друга причина за това беше, че градът е безумно мръсен! Не просто, че има боклук навсякъде по улиците, а има и безброй прасета, които го ядат! И мирише доста. И това някак си те отвлича от всичко останало.

Въпреки това, стигнахме до крепостта Нахаргар, предлагаща приятна гледка над Джайпур от своите древни крепостни стени, замък и ресторант, в който можеш да пиеш по бира. Което, между другото, е първото място, на което трябва да плащаш входна такса за самия ресторант.

Малко ни разочарова, за съжаление, но, както казах вече, Джайпур беше мястото, от което продължавахме. Взехме полет от летището (едно от най-добрите, които съм виждал!) и се насочихме направо на юг. Заслужена почивка. Но ще разберете за какво говоря по-късно. :)

The Love of India / Любовта на Индия

_MG_1410aLove is… Kama Sutra

We continued further with another hyper-long trip, including trains and cars. Arrived in the small village of Khajuraho, famous with its temples, one of the best preserved in India. The West complex is the most famous one. Inside you can find about 10 different temples from around XI century, all look-alike at first glance, but on each one unique stone sculptures are carved. And here’s the funny part – almost all of them are erotic. So everywhere you look, you see big-chested women and also men, women and animals having fun. Despite the distraction that the content causes, tourists should mind that the sculpures are done with great skills, which is the main reason of visiting Khajuraho, the ‘city of Kama Sutra’.

_MG_1510aThe Greatest Love

It is the most beautiful building in the world. It is the place a person thinks of when they hear “India”. It’s the symbol of the greatest love ever existed. It is the creation that made “the sun and the moon shed tears from their eyes”.

Taj Mahal was created by Emperor Shah Jahan, who lost his third wife Mumtaz Mahal, while she was giving birth to their 14th child. He was so sad, that decided to build a memorial for her, and challenged his architects to make the most beautiful building in the world. It is amazing indeed! All made of marble and with semi-precious stones incrusted in its walls.

Even though the weather was foggy, we waited for nearly 30 minutes on a queue at 07 am to get in, and had to pay almost 10 euros for entrance, it was worth it! It is the absolute must-see thing in this country. The bad thing is that it is so popular, that you cannot take a picture without having a tourist in it. It kind of loses its calming effect, while you always have someone shouting around you.

The Love of Mahatma

_MG_1673aAt first, to mention – New Delhi was a disaster. Things didn’t go according to the plan, so we almost didn’t see anything from the capital. On the way there we got misled and took a bus from Agra that brought us to the outer parts of Delhi. And getting into the city took us 2 hours – it has 23 million people. We spent the whole next day trying to get train tickets for the onward trips. There are so many swindlers who lie that the official railway reservation centre is burnt down, moved or closed and try to make you go to a travel agency. Well, of course, the agencies also lie that there’s no availability and offer to book expensive but “guaranteed” options. Luckily, we didn’t believe them. But lost the whole day searching for alternatives. We saw only the impressive India Gate, a tribute to the 90 000 Indian soldiers, who died in WWI.

_MG_1726aNext day we followed the guidebook’s advice: “Do not believe anyone who tells you that the official reservation office is burnt, closed or has moved. Don’t let anyone stop you to go to the 1st floor of the railway station!”. So we did it and found out there are more than hundred free places. And after that, time for some sightseeing – only to find out that almost everything is closed on Monday…

At least, we managed to see the Raj Ghat memorial of Mahatma Gandhi, marking the place where he was cremated. Nearby there is also a museum, dedicated to the most-loved man in India. It is pretty big and describes Ghandi’s life in details. And his story is incredible. He did so much for the country, fighting for equal civil rights and non-violence and leading India to independency. He also managed to end the ‘untouchability’ (people from the lowest castes cannot be touched). I am not surprised he is on all the Indian banknotes.

And so, we continued to a place, which is unique for India. Another must-visit area. You’ll find out which in the next post. :)

***********************************************************************************

_MG_1410aЛюбовта е… Кама Сутра

Продължихме напред с още едно хипер дълго пътуване с влакове и коли. Пристигнахме в малкото селце Кхаджурахо, известно с храмовете си, които са едни от най-добре запазените в Индия. Западният комплекс е най-известният. Вътре могат да се видят към 10 различни храма от около XI век, всички си приличат на пръв поглед, но на всеки има изваяни уникални скулптури. И тук е забавната част – почти всичките са еротични. Така че където и да погледнеш, виждаш едрогърди жени, както и мъже, жени и животни да се забавляват. Въпреки че тематиката разсейва, туристите трябва да имат предвид, че скулптурите са направени с огромни умения, което е и основната причина да посетите Кхаджурахо, ‘градът на Кама Сутра’.

_MG_1510aНай-великата любов

Това е най-красивата постройка в света. Това е мястото, за което човек се сеща, когато чуе „Индия”. Това е символът на най-великата любов, съществувала някога. Това е творението, накарало „Слънцето и Луната да проронят сълзи от очите си”.

Тадж Махал е създаден от император Шах Джахан, който изгубил третата си жена Мумтаз Махал, когато раждала 14-тото им дете. Той бил толкова тъжен, че решил да построи мемориал за нея и накарал архитектите си да построят най-красивата сграда в света. А тя е наистина удивителна! Цялата от мрамор, с полускъпоценни камъни, инкрустирани в стените.

Въпреки че времето беше мъгливо, че чакахме близо 30 минути на опашка в 7 сутринта, за да влезем, и че трябваше да платим почти 10 евро за вход, си заслужаваше! Това е нещото, което абсолютно трябва да се види в тази страна. Лошото е, че е толкова известно, че не можеш дори да направиш снимка без да хванеш някой турист на нея. Донякъде губи и успокояващия си ефект, когато винаги има някой, който крещи около теб.

Любовта на Махатма

_MG_1673aПърво да спомена, че Ню Делхи беше катастрофа. Нищо не вървеше по план, така че не видяхме почти нищо от столицата. Пътувайки натам, ни подведоха и взехме автобус от Агра, който ни закара в покрайнините на Делхи. А да влезем в самия град ни отне 2 часа – има 23 милиона души. Прекарахме следващия ден, опитвайки да си вземем билети за влака за следващите пътувания. Има толкова много мошеници, които лъжат, че официалният център за ЖП резервации е изгорял, преместен или затворен и те карат да отидеш в травъл агенция. Е, разбира се, агенциите също лъжат, че няма свобони места и предлагат скъпи, но „сигурни” опции. За щастие, не им повярвахме. Но пък изгубихме целия ден, търсейки други възможности. Видяхме само впечатляващата Порта към Индия в почит на 90-те хиляди индийски войници, загинали в Първата световна война.

_MG_1726aНа следващия ден последвахме съвета на наръчника за пътешественици: „Не вярвайте на никой, който ви казва, че официалният резервационен офис е изгорял, затворил или преместен. Не позволявайте на никого да ви спре да стигнете до първия етаж на ЖП гарата!”. Така и направихме и открихме, че има повече от 100 свободни места. След това дойде време за малко забележителности – но разбрахме, че почти всичко е затворено в понеделник…

Поне успяхме да видим Радж Гат, мемориалът на Махатма Ганди, който означава мястото, където е бил кремиран. В близост се намира и музей, изцяло посветен на най-обичаният човек в Индия. Доста е обширен и описва живота на Ганди в детайли. А историята му е невероятна. Направил е толкова много за страната си, борил се е за равни граждански права и ненасилие и е довел Индия до независимост. Също така, е успял да сложи край на „недосегаемостта” (хората от най-ниските касти не могат да бъдат докосвани). Не съм изненадан, че този човек е на всичките индийски банкноти.

И така, продължихме към място, което е уникално за Индия. Още един район, който трябва да се посети. Ще разберете кой в следващия пост. :)

The British India / Британската Индия

_MG_1319aIf you haven’t got it from the title, I’m talking about Kolkata (Calcutta), the former capital of British India and second biggest city in India nowadays.

Getting there

Kolkata was a bit of a detour, so it wasn’t really convenient to get there. As I mentioned in the previous blogpost, our first train got delayed for 4 hours. We thought it was an exception. Well, the train from Varanasi arrived 4,5 hours late and waited for a long time on different stations on the way, making the trip in total of 25 hours, not the 14 hours expected. And all because of the foggy weather… Is the train going to get lost?! At least this time we got into the sleeper’s class, so it wasn’t that awful, but we lost a whole day on the train.

The city

_MG_1340aCalcutta changed its name to Kolkata in 2001, as it’s more phonetic. It is known as the intellectual and cultural capital of India. The city seemed pretty amazing from the first sight. It looks a lot different than Varanasi, not only because it’s a big city, but also because the British influence is still visible around, especially on the architecture. Kolkata is also a lot cleaner than Varanasi (and Nepal) and more developed (has a metro, for instance). It gives the impression of a more Western city. It still amazes me though how this look of the city interlaces with the typical Indian culture – there are people cooking and selling food right on the pavement. Also, this is one of the few places in India that still has people-power rikshaws (no cycle nor horse).

Victoria Memorial

_MG_1363aAs described in the “Lonely Planet” guidebook, it’s like the US Capitol meets Taj Mahal. It is an amazing marble palace, initially designed to commemorate Queen Victoria’s diamond jubilee (1901), but was finished nearly 20 years after her death. It is surrounded by a beautiful and well maintained park and the high-dome premises inside are turned into a gallery with British paintings of Kolkatta from the colonial era.

 

Mother Teresa of Calcutta

_MG_1388aShe happens to be born in Skopje, which really amazed me. Mother Teresa’s spent most of her life in Calcutta, in the known now as the “Motherhouse”, the headquarters of the Missionary of Charity she founded in 1950 to help the poor. The building is now turned into a museum, where her tomb is. You can also find there everyday objects she used and the simple room she stayed in from 1953 until her death in 1997.

*******************************************************************************

_MG_1319aАко не сте го разбрали от заглавието, говоря за Колката (Калкута), бившата столица на Британска Индия и втория по големина град в днешна Индия.

Пътуването до там

С Колката направихме малко отклонение, така че не беше особено удобно да се придвижим дотам. Както споменах в предишния блог-пост, първият ни влак закъсня с 4 часа. Бяхме решили, че е изключение. Е, влакът от Варанаси пристигна с 4 часа и половина закъснение и престояваше доста време на различни гари по пътя, което направи пътуването ни 25 часа, а не 14, както беше по разписание. И всичко заради мъгливото време… Влакът ще се изгуби ли?! Поне този път бяхме в спалния вагон, така че не беше чак толкова ужасно, но пък изгубихме цял ден във влака.

Градът

_MG_1340aКалкута е променила името си на Колката през 2001, тъй като е по-фонетично. Известна е като интелектуалната и културна столица на Индия. Градът изглеждаше доста изумителен от пръв поглед. Обликът му е много по-различен от този на Варанаси, не само защото е голям град, но и заради британското влияние, която все още се вижда наоколо, особено в архитектурата. Колката е също така много по-чиста от Варанаси (а и от Непал) и по-развита (има метро например). Оставя впечатлението на по-западен град. И все пак ме изумява как този облик на града се преплита с типичната индийска култура – хората готвят и продават храна директно на тротоара. Също така, това е едно от малкото места в Индия, където все още има рикши, теглени от хора (без велосипед или кон).

Мемориалът Виктория

_MG_1363aКакто е описан в наръчника за пътешественици “Lonely Planet”, все едно Капитолията в САЩ среща Тадж Махал. Това е прекрасен мраморен дворец, първоначално замислен да почете диамантения юбилей на Кралица Виктория (1901), но е бил завършен почти 20 години след смъртта й. Постройката се намира в красив и добре поддържан парк, a помещенията с високи куполи вътре са превърнати в галерия с творби на британски художници, показващи Калкута през колониалната ера.

Майка Тереза от Калкута

_MG_1388aОказва се, че е била родена в Скопие, което откровено ме изненада. Майка Тереза е прекарала по-голямата част от живота си в Калкута, в известната сега като „Майчина къща”, дирекцията на Мисионери на милосърдието, което е основала през 1950 година, за да помага на бедните. Сградата е превърната в музей, където се намира и гробницата й. Вътре могат да се видят и ежедневни предмети, които е използвала, както и скромната стая, в която е живеела от 1953 до смъртта си през 1997.

The Holy India / Свещената Индия

Immediately after we finished the volunteering, we went straight to India – an immense country known for its vividness, great food and its preserved cultural diversity.

_MG_1129aIndia also has the best railway system in the world. Or so we thought! Getting from Gorakhpur (the nearest train station to Nepal) to Varanasi was a nightmare! First of all, we got last minute tickets, which in India means that you’d have to travel probably standing up. Second of all, the train got 4 hours late and the trip took 14 hours instead of the 8 expected. Luckily, we found seats and managed to get some sleep. But the Indian railway is a must-do thing for every person. It is so shocking, fascinating and somehow amusing! It is ridiculously hard to get on the train, it looks like a zombie apocalypse, you need to fight to get into the General admission class. And after you get in, here comes the fun. I’ll simply describe you the picture in front of me. An Indian family – the husband with his wife, 2 daughters and a baby, buying 1 ticket (as they are allowed to do so), the baby is crying, the mother is breastfeeding him in front of everyone and she’s playing some Indian songs to put him to sleep, while slapping him on the forehead…

 

_MG_1189a

But however, we got to Varanasi. It is a holy city, known for the place where they burn dead bodies to purify them. It is on the Gang river. Because of its holiness, people are taking bath in it. You can take a boat to get around (which you’re being offered so many times, that you lose all desire to do it). It is full of homeless cows (they are holy animals and can do whatever they want), praying people (of which you can take a photo only if you pay) and kids with kites.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

_MG_1164a

On the riverside, there is a huge place for burning bodies. It is forbidden to take pictures of the burning people, as the families get offended. In there they burn corpses 24/7, average 250 people a day. It takes around 3 hours and 60-80 kg of wood for a person to burn, no matches, lighter nor gasoline are used, only the “eternal fire” (on the picture) and some straw. After that the family takes the remainings and throws them into Gang. This ritual is done, so the person is purified and their soul will rest forever. They don’t need to reincarnate anymore. Different casts have different places to burn. Holy people, pregnant women, children do not get burnt, they are thrown into the river directly, as they are considered already pure.

 

 

 

 

 

 

 

 

_MG_1272a

Well, there is nothing holy in the famous Lassi of Varanassi, but it was great! Lassi is a thick drink from yoghurt and fruits and spices. It comes in various flavours. The place we went to was small and so crowded, that the staff took us to a back room, which is used for repairing TVs… I guess they really cherish their clients. :)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

_MG_1310a

 

 

Varanasi really feels like a holy place. A bit overexaggerated though. But a place where time stopped for a while. And you can really see the traditions of real India.

So, after all, we continued our trip and faced more fascinating scenes, more colourful people and more hours on the train. The next blogpost is coming soon. :)

******************************************************************************************

Непосредствено след като приключихме с доброволстването, се отправихме директно към Индия – необятна страна, известна с колоритността си, страхотната храна и запазеното културно разнообразие.

_MG_1129aИндия, също така, има и най-добрата железопътна мрежа в света. Или поне така си мислехме. Пътуването от Горакпур (най-близката ЖП гара до Непал) до Варанаси беше кошмар! Първо, взехме си билети в последния момент, което в Индия означава, че най-вероятно ще пътуваш прав. Второ, влакът закъсня с 4 часа, а пътуването трая 14 часа, вместо предвидените 8. За щастие, успяхме да се доберем до места и да поспим. Но пък индийските железници са нещо, което всеки човек трябва да преживее. Толкова е шокиращо, изумително и някак си забавно! Абсурдно трудно е да се качиш във влака, напомня ми на зомби апокалипсис, буквално трябва да се биеш, за да влезеш в общите вагони. И ако все пак успееш, започва веселбата. Просто ще опиша гледката пред себе си. Индийско семейство – съпругът с жена си, двете си дъщери и бебето им си купуват 1 билет (защото им е позволено да го правят), бебето плаче, майката го кърми пред всички и му пуска индийски песни от телефона си, за да заспи, докато го тупа по челото…

_MG_1189aИ все пак, стигнахме до Варанаси. Това е свещен град, известен като мястото, на което горят телата на умрелите, за да ги пречистят. Градът се намира на реката Ганг. Тъй като е свещена, хората се къпят в нея. Можеш да си наемеш лодка, за да те разведат по крайбрежието (което ти се предлага толкова много пъти, че накрая ти се отщява). Пълно е с бездомни крави (свещени животни са и могат да правят каквото си искат), молещи се хора (които можеш да снимаш, само ако си платиш) и деца с хвърчила.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

_MG_1164a

 

 

Край реката се намира огромно място за кремация. Забранено е да се снимат горящите тела, защото семействата се обиждат. Тук горят тела 24/7, средно по 250 души на денонощие. Нужни са 3 часа и 60 до 80 кг дърво за човек да изгори, не се използват нито кибрит, нито запалки, нито бензин, а само горяща слама от „вечния огън” (на снимката). След това семейството взима останките и ги разпръсква в Ганг. Този ритуал се прави, за да може човекът да бъде пречистен и душата му да почива завинаги. Той няма да бъде прероден повече. Различните касти горят на различни места. Свещените хора, бременните жени и децата не биват изгаряни, а хвърляни директно в реката, тъй като се смята, че са изначално чисти.

 

 

 

 

_MG_1272a

 

 

 

Е, няма нищо свещено в известното Ласи от Варанаси, но пък беше страхотно! Ласи е гъста напитка от кисело мляко и плодове и подправки. Предлага се в много различни варианти. Мястото, на което бяхме, беше толкова малко и претъпкано, че ни заведоха в стаичка отзад, която се използва за поправка на телевизори… Е, явно наистина се грижат за клиентите си. :)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

_MG_1310a

 

Варанаси наистина се усеща като свещено място. Малко е преувеличено все пак. Но е град, където времето е спряло за малко. И наистина можеш да видиш традициите на истинската Индия.

Е, в крайна сметка, продължихме пътуването си, за да се сблъскаме с още изумителни картинки, още цветни хора и още часове във влака. Следващият пост в блога идва скоро. :)