The Fire island / Огненият остров

Praia was where we spent most of our time, because of all the people we needed to meet, all the research work and all the Internet. :) But it would’ve been such a pity to stay only on Santiago, given the fact that Cabo Verde consists of 10 islands. So, our best option was to visit Fogo (which means ‘fire’), a volcanic island around 100 km from the capital.

_MG_0044aThe easiest way to go there is by ferry, which, surprisingly, was ridiculously expensive. Moreover, it’s not the best feeling to swing for 4 hours. You really feel seasick. They say the waters of Fogo are incomparable. But the view when you approach the island is worth every upturn in your stomach. We arrived in the late afternoon when the sun was setting down behind the tremendous volcano.

_MG_0112aSao Filipe is the main city of Fogo. You can notice a huge difference from Praia – it is much, much calmer, relaxed and hotter. The streets are full of people, just chilling, the markets offer local and organic food. There are some beaches, but they are not the best, because of the volcanic sand and the dangerous currents. But the ocean is all around you and it brings a special atmosphere to the city.

_MG_0184aWe got a tour guide, Fabio, who was going to bring us to the top of the volcano. On the first day we decided to do an ‘around the island’ tour. The place is small enough to see almost everything in 3-4 hours. We travelled in a minibus, stopped every now and then to take pictures, to see a guava field, a coffee plantation, a wonderful sea view from a cliff. We also met a lot of locals, who were looking at us as if we were the attraction, while it was exactly the opposite for us.

_MG_0386aThe volcano climbing was left for the second day. We woke up at 3 am and arrived at the foot of the volcano at 5 am. We started trekking when it was still dark. Furthermore, everything around us was pitch-black because of the volcanic sand and rocks. Walking up was pretty hard – it was relatively steep and you don’t have a solid ground under your feet – it is more like a coarse sand. We were 15 people all together and that also slowed us a bit. But we actually did great – it took us 3 hours and 50 minutes to reach the crater. While approaching the top, it started to smell like rotten eggs – because of the sulphur.

_MG_0441-smallYou can imagine the feeling when we finally arrived at the top – an enormous crater arises before you. Amazing! The last eruption was 20 years ago, but you can still see some sulphuric dust at the bottom.

The best thing was the trip downhill. After walking carefully for 15 minutes, we arrived at the beginning of a steep slope of volcanic sand. And then the fun began. The tour guides said – start running down! After the surprised looks from us, he added: “It’s safe”. As you’re running, your legs go deep in the sand,your shoes are full of little rocks and there is only ash around you, but it is so much fun! It’s like volcano sand boarding, except that you don’t have a board. And this is how we got back to where we started our journey for less than hour. One of the best things I’ve done in my life, no kidding!

As you can imagine, we were really dirty. And when we got back to the hotel – surprise – there was no water!!! Luckily, it got back running only in an hour.

Cabo Verde was a really cool destination. I am already back and working on the topics from the trip. Soon, I will be able to show you some of the things I’ve done. And the blog will continue once the next trip comes. Hopefully soon.

************************************************************

Най-много време прекарахме в Прая заради хората, с които трябваше да се срещаме, заради проучванията и заради интернета. :) Но щеше да е много жалко да останем само на Сантияго, имайки предвид, че Кабо Верде се състои от 10 острова. Най-добрият ни вариант беше да посетим Фого (което означава “огън”), вулканичен остров на около 100 км от столицата.

_MG_0044aНай-лесният начин да стигнеш до там е с ферибот, който изненадващо се оказа безумно скъп. Още повече, не е най-приятното нещо да се люшкаш 4 часа. Наистина започва да ти се гади. Казват, че водите на Фого са несравними. Но пък гледката, когато приближаваш острова, си заслужава всяко преобръщане на стомаха. Пристигнахме в късния следобед, когато слънцето залязваше зад величествения вулкан.

_MG_0112aСао Филипе е главния град на Фого. Забелязва се огромна разлика в сравнение с Прая – доста, доста по-спокойно, отпуснато и топло е. Улиците са пълни с хора, които просто си почиват, пазарите предлагат местна и органична храна. Има плажове, но не са от най-добрите заради вулканичния пясък и опасните течения. Но пък океанът е навсякъде около теб и допринася за една специална атмосфера в града.

_MG_0184aВзехме си туристически гид, Фабио, който щеше да ни заведе на върха на вулкана. На първия ден решихме да направим около-островно пътешествие. Мястото е толкова малко, че можеш да видиш почти всичко за 3-4 часа. Пътувахме с минибус, спирахме често за да снимаме, да видим поле с гуава, плантация с кафе, прекрасни гледки на океана от високо. Също така, срещнахме много местни, които ни гледахме все едно сме атракция, докато всъщност си беше точно обратното.

_MG_0386aОставихме качването на вулкана за следващия ден. Станахме в 3 сутринта и пристигнахме в подножието в 5. Започнахме да вървим, докато беше все още тъмно. А и всичко около нас беше черно като в рог заради вулканичния пясък и скалите. Изкачването беше трудно – относително стръмно беше, а и нямаш твърда почва под себе си – по-скоро едър чакъл. Бяхме общо 15 души и това също ни позабави. Но пък всъщност се справихме доста добре – отне ни 3 часа и 50 минути. Когато се приближавахме към върха, започна да мирише на развалени яйца – заради сярата.

_MG_0441-smallМожете да си представите усещането, когато най-накрая стигнахме върха – пред нас изникна огромен кратер. Невероятно! Последното изригване е било преди 20 години, но все още се вижда серен прах на дъното.

Най-страхотното нещо беше слизането. След като вървяхме предпазливо в продължение на 15 минути, пристигнахме в началото на стръмен склон от вулканичен пясък. И тогава започна забавлението. Гидът ни каза – тичайте надолу! И след изненаданите ни погледи добави “Безопасно е”. Докато тичаш надолу, краката ти потъват дълбоко в пясъка, обувките ти се пълнят с малки камъчета и всичко около теб е в пепел, но пък е толкова весело! Като спускане по пясък е, само дето нямаш дъска. И така стигнахме до там, откъдето започнахме изкачването – за по-малко от час. Това беше едно от най-невероятните неща, които съм правил, не се шегувам!

Както можете да си представите, бяхме наистина много мръсни. И когато пристигнахме обратно в хотела – изненада! – нямаше вода!!! Слава богу, че дойде само след час.

Кабо Верде беше наистина страхотна дестинация. Вече съм обратно в България и работя над темите от пътуването. Скоро ще мога да ви покажа някои от нещата, които свърших там. А пък блогът ще продължи, когато се отправя на следващото пътешествие. Надявам се скоро.

Advertisements

Days go by / Дните си минават

Days go by; time is running, kinda slow, kinda fast. So many things are happening every day that I feel I’ve been here for months. On the other hand, when I look back, it’s already been a week. And it’s only another one left.

_MG_9387aFew days back, we went to the so called Old town – it was the first settlement of Portuguese on the islands of Cabo Verde. It is a place full of ruins – not only historical but also of poor people. Unfortunately, you can sense the fact that this is not the capital. However, people seem to enjoy their life there, kids are playing on the main square. This is also the renowned “Slave market”, the popular place in the past where the colonisers used to trade with slaves. Now it is a place for souvenirs and there is also a nice bar facing the ocean where you can enjoy a beer. Right above the town is the Fort – a well-preserved Portuguese structure that was used to protect the island from invaders. From there a magnificent landscape bursts upon you – the foamy waters of the ocean, ancient remaining and colourful houses of the locals.

_MG_9605a_1Another amazing experience was a visit to an elementary school in a ghetto in Praia. We were invited there by an organisation called “AfroReggae” – people from Brazil cooperating with the Cabo-Verdean government and the Brazilian Embassy. They teach children in undeveloped neighbourhoods how to play the drums, to do graffiti and acrobatics. For simply an hour there we saw a spectacular drum and acrobatic performance and also the making of two pieces of graffiti. It is great to see someone willing to help people in need, to give hope and to change worlds.

_MG_9283aWhat’s a real treasure here is talking to strangers. We keep on running into interesting people every day. The guy on the picture was just passing the bus we were in. As I tried to take a picture of him, he proposed to stop, so I can make a nice shot. He is a Cabo-Verdean living in the USA but comes home occasionally to make workshops on ‘green art’ – using only natural materials for jewelery, home appliances, etc. And just a couple of hours ago we had the most amazing interview with the famous local rapper Batchard, who graduated in psychology and works in a voluntary service organisation. At the beginning he felt really uncertain of his capability to speak in English, but it actually turned out great!

_MG_9134aWhat you can really sense here is that time is a relative concept. People are relaxed, easy-going, nobody comes on time for a meeting. Things take forever to be done, but maybe that’s what a person from a developed country needs – no timetables, no watches, no perception of time. And things are happening in their natural way.

We are switching hotels tomorrow. A laid-back weekend is coming, hopefully – all day on the beach or hanging out somewhere on the island. And the next week is devoted to the beautiful volcano island of Fogo. We plan to visit coffee plantations, wine fields and to climb the tremendous volcano that erupted only 20 years ago. Fingers crossed, should be amazing!

***********************************************************************

Дните си минават; времето лети, някак бавно, някак бързо. Много неща се случват всеки ден и се чувствам все едно съм бил тук с месеци. От друга страна, като погледна назад, вече е минала неусетно цяла седмица. И остава само още една.

_MG_9387aПреди няколко дни отидохме до т.нар. Стар град – първото селище на португалците на островите на Кабо Верде. Това е място, осеяно от руини – не само исторически, но също и постройки на бедни хора. За съжаление, усеща се, че тук не е столицата. И все пак хората изглежда, че се наслаждават на живота, децата си играят на главния площад. Там е също и известният „Пазар за роби”, популярно в миналото място, където колонизаторите са търгували с роби. Сега се продават сувенири, а има и симпатичен бар, гледащ към морето, в който можеш да изпиеш една бира. Точно над града се намира Крепостта – добре запазена португалска постройка, която е служила да пази острова от нашественици. От там се разкрива невероятна гледка – пенливите води на океана, древните останки и колоритните къщи на местните жители.

Друго стра_MG_9605a_1хотно преживяване беше посещението на начално училище в гето в Прая. Бяхме поканени от организация, наречена „Афро Реге” – хора от Бразилия, сътрудничещи си с правителството на Кабо Верде и бразилското посолство. Учат децата от неразвитите квартали да свирят на барабани, да правят графити и акробатични номера. Само за един част станахме свидетели на невероятно акробатично изпълнение, съпроводено от барабани, и на направата на два броя графити. Страхотно е да видиш как тези хора са склонни да помагат на други в нужда, да носят надежда и да променят света.

_MG_9283aИстинското богатство тук е да разговаряш с непознати. Постоянно се натъкваме на интересни хора. Човекът на снимката просто си минаваше покрай автобуса, в който бяхме. Тъй като се опитах да го снимам, той предложи да се спре, за да може да стане хубава снимка. Той е от Кабо Верде, но живее в САЩ. Прибира се от време на време, за да провежда работилници за „зелено изкуство” – използва само естествени материали за бижута, домашни потреби и т.н. А пък само преди няколко часа направихме най-невероятното интервю с известен местен рапър на име Бачард, който е завършил психология и работи в доброволческа организация. В началото се чувстваше много неуверен да говори на английски, но всъщност се оказа страхотно!

_MG_9134aНещото, което наистина можеш да усетиш тук, е, че времето е относително понятие. Хората са отпуснати, спокойни, никой не идва навреме за среща. Всичко отнема вечност, за да се случи, но може би това е, от което човек от развита държава има нужда – без разписания, без часовник, без представа за времето. И нещата се случват по естествения им начин.

Утре сменяме хотела си. И един спокоен уикенд се задава, надявам се – цял ден на плажа или пък ще се размотаваме някъде по острова. А следващата седмица е отредена на красивия вулканичен остров Фого. Планираме да посетим кафени плантации, лозя и да изкачим удивителния вулкан, който е изригвал само преди 20 години. Стискайте палци, трябва да е невероятно!

First days on “The Green Coast” / Първи дни наЗеления бряг

_MG_8916aWe already spent several days here in Praia, the capital city of Cabo Verde. Several quite intense days. We met a lot of people, visited a lot of places, and experienced the real Cabo Verdean atmosphere.

First of all, we are here to work on topics connected with development and globalisation, so our main goal is to find interesting characters to do write or film our stories about. So, every day we talk to people, usually randomly on the street or while drinking coffee. It is not that easy given the fact that English is not so widely spoken. But luckily we can rely on 4 cool local students that help us with ideas, contacts and translation.

_MG_9265aApart from the working part, we have some time to relax. Every evening is a ‘going-out evening’. And we’ve tried a few local bars. You can’t really describe the ambience in them. It feels like in Cuba, Spain and somewhere in continental Africa at the same time. It’s incredible. And you can’t be left without musicaround you, often live. Moreover, if you’re lucky, there will be just random people singing and playing guitars on the table next to you. It is great! What you must try is the local rum-like drink ‘grogue’. And if you’re not fond of hard liquor, Portuguese and Cabo-Verdean beers are available. And they are “as cold as your ex’s hearth”! :D Too bad they are only 25cl.

_MG_9138aPeople here are quite friendly. Talkative, even though you rarely speak the same language. You can always randomly stop someone just because you feel like talking to them. And they respond, take their time and enjoy a conversation. This is mainly how we get ideas right on the street. Our local “buddies” said we shouldn’t walk outside the city centre and must stay in group. The first night we ended up in a place that kind of looked like a ghetto. We got approached straight away by a guy, whose name was Ruy. He said “Welcome to my street”. Which sounded already a bit “unsafe”. There was some festival going on, so he decided to take us on a tour. To be our guide. After all, nothing bad happened, although we had a bad feeling. We just ended up paying his entrance fee as well. But bad stuff, I presume, doesn’t happen often. Even though there were a lot of seniors we spoke to that mentioned the capital got more dangerous in the past decades.

_MG_9117aIn general, people are interesting and have a lot to share. Did you know that there are approximately twice as many Cabo-Verdeans outside the country than in it? Almost everyone we met has a relative in USA, Portugal or somewhere else all over the world. They are full of stories of old times. And the kids you meet are just so lively and happy, playing football on the streets or just running around. This reminds me a lot of the children in Asia. It’s like they don’t care about the world around them. Which is something we might consider as well.

Today we tried the ocean water for the first time. We skipped all the duties in the afternoon to go to the Kabra Kanela beach in Praia. It wasn’t as amazing as we expected – no palm trees, no white sand and crystal water, but was still quite good. And I am super happy to have the chance to swim in May. :)

So, we have another 5 days in the capital and then we’ll probably head to another island. I hope I will have some more interesting things to share in the next blogpost.

**************************************************************************

_MG_8916aВече сме няколко дни тук в Прая, столицата на Кабо Верде. Няколко доста интензивни дни. Срещнахме се с много хора, посетихме много места и усетихме истинската кабо-вердеанска атмосфера.

Преди всичко, тук сме, за да работим по теми, свързани с развитието и глобализацията, така че основната ни цел е да намерим интересни герои, за които да напишем или снимаме материалите си. Затова всеки ден говорим с хора, често случайно на улицата или докато пием кафе. За щастие, можем да разчитаме на четирима свежи местни студенти, които ни помагат с идеи, контакти и с превода.

_MG_9265aОсвен частта с работата, имаме и време да си почиваме. Всяка вечер е вечер за излизане. И вече пробвахме няколко местни бара. Не можеш просто да опишеш атмосферата в тях. Усещането е все едно си в Куба, Испания и някъде в континентална Африка едновременно. Невероятно е. И няма как да не си заобиколен от музика, често на живо. Още повече, ако имаш късмет, ще има случайни хора на съседната маса, които пеят и свирят на китари. Невероятно е! Нещо, което трябва да опитате е местния подобен на ром „грог”. А ако не сте фенове на твърдия алкохол, има португалска и кабо-вердеанска бира. И са толкова студени, „колкото сърцето на бившата ти”. :D Твърде жалко, че са само в бутилки по 250мл.

_MG_9138aХората са относително приятелски настроени. Общителни, макар и рядко да говорите един и същ език. Винаги можеш да спреш някого случайно на улицата, само защото ти се иска да си поговорите. И той ще отговори, ще отдели време и ще се наслади на разговора. По този начин главно се снабдяваме с идеи, директно на улицата. Нашите местни приятели ни казаха, че не бива да излизаме от центъра и винаги трябва да се движим в група. Още първата вечер се озовахме в квартал, който приличаше на гето. Веднага ни приближи момче на име Руй. Каза „Добре дошли на моята улица”. Което вече си звучеше малко небезопасно. Имаше някакъв фестивал там, така че той реши да ни разведе наоколо. Да ни бъде гид. В крайна сметка, нищо лошо не се случи, макар да имахме лошо предчувствие. Просто искаше да му платим входа за фестивала. Но неприятни неща, предполагам, не се случват много често.Въпреки че имаше доста възрастни хора, които ни споменаваха как столицата е станала по-опасна през последните деситилетия.

_MG_9117aКато цяло, хората са интересни и имат много да споделят. Знаехте ли, че извън страната има приблизително два пъти повече кабо-вердеанци, отколкото в нея? Почти всеки, с когото се срещнахме, има роднина в САЩ, Португалия или някъде другаде по света. И са пълни с истории от стари времена. А децата са просто толкова жизнени и щастливи, играят футбол или просто тичат по улиците. Това много ми напомня на децата в Азия. Сякаш изобщо не ги вълнува света около тях. Нещо, за което и ние самите можем да се замислим.

Днес пробвахме океанската вода за пръв път. Пропуснахме няколко задължения следобед, за да отидем на плажа Кабра Канела в Прая. Не беше чак толкова удивително, колкото очаквахме – без палми, бял пясък и кристална вода, но пак беше добре. И съм супер щастлив, че успях да поплувам през май. :)

Е, имаме още 5 дни в столицата, а след това най-вероятно ще отидем до някой друг остров. Надявам се, че ще мога да ви споделя още интересни неща в следващия пост.

Next stop – Africa / Следваща спирка – Африка

_MG_8904Well, here we are again. I didn’t think I’d continue writing here that soon, but now there’s a new opportunity ahead. Tomorrow morning I am flying to Kabo Verde, West Africa, an island country 570 km off the African coast. I am part of the project BeyondYourWorld together with 11 students of international journalism. For two weeks we will be working on the topics of globalisation and development. I hope it’ll be fun. :)

I can’t promise I will write often, but I’ll do my best. Also, I hope I would have the chance to take tremendous photos, thanks to the help of Photosynthesis, so I will keep you posted. And, last but not least, thank you, Frank, the lenscup (on the picture) that you gave me as a present is travelling the world with me.

This time the journey is not a runaway. But I hope it will be a paradise.

*******************************************************************************************

_MG_8904Ето ни отново. Не мислех, че ще продължа да пиша тук толкова скоро, но изникна нова възможност. Утре сутрин летя за Кабо Верде, Западна Африка, островна държава на 570 км от африканския бряг. Част съм от проекта BeyondYourWorld заедно с 11 студенти по международна журналистика. За две седмици ще работим по проблемите на глобализацията и развитието. Надявам се да е забавно. :)

Не мога да обещая, че ще пиша често, но ще дам всичко от себе си. Също така се надявам да имам шанса да направя страхотни снимки, благодарение на помощта от Photosynthesis, така че ще ви държа в течение. И накрая, но не на последно място – благодаря ти, Франк, чашата обектив (на снимката), която ми подари, обикаля света заедно с мен.

Този път пътешествието не е бягство. Но се надявам да е рай.