Lost&Found / Изгубено и намерено

In Asia time runs in a different pace. You travel differently, people don’t think the way you are used to. Asia is open for you. But in order to receive something from it, you have to give as well.

_MG_3275aTo start with the material things, I got rid of some shoes, a pair of ‘YouTube’ flip-flops, many torn clothes, useless little things you always think you’d use. I lost both of my phones (one got stolen, the other got “fixed” by a “terrific” Thai electrician), a brand new Swiss knife, amazing headphones (that were also a present), a driving licence, 50 euros and few pretty good memories in my wallet, probably taken by some nice Indian in the bus in New Delhi. I must admit, at some point I really freaked out. And started to curse the Fate as I was confident I didn’t deserve all that crap. But maybe the Fate tried to give me a lesson that I care too much for all the material things around me. After going through that stuff I think I really started to care less.And sometimes you do need a fresh start.

On the other hand, as a compensation for my broken smartphone, I received a brand new one… without a slot for the SIM-card. It turned out it’s a CDMA phone – it has an antenna and is specially designed for use in South Korea. Which technically means I can’t use it anywhere else. Here’s a reason to go there, hah. :)

_MG_1618aIn such a trip you also meet quite interesting peoplewith various stories. I met my first New Zealender, many, many Australians, more Germans than I’ve ever met in Europe, a crazy Korean girl that bought a last-minute plane ticket to join us (after knowing us for an hour) and in the meanwhile tried to eat a dozen of pills… But everything was fine after all! :)

You open to a lot of new experiences. Indian railways, rickshaws, elephant and camel rides, markets and holy places, dusty streets and steep beautiful slopes in the Himalayas, strange and often delightful food. Working with kids is hard, but the little Buddhist monks were great! Indeed a challenge.

Four months is a long time. Even if you travel with people, you get to spend a lot of time alone. And you do hell of a thinking. You realise a lot of things about yourself. Usually pretty bad stuff. But that’s the idea, right?

So, I’m trying to be more tolerant. It is impossible for everybody to be like you, to have the same knowledge, same habits or capabilities. And you should not expect that from them. Give them a chance. They might surprise you.

I’m trying to be more patient. Because in Asia you need that a lot. But it’s also good to bring that habit home. Many things need time. And you should let them have it. Rushing it only brought me troubles (including a broken phone).

_MG_2688aI’m also trying to be less selfish and self-centred. Sometimes what happens to people around you is more important. It is a game-changer to ask them how they feel. Or to help them.

I’m trying to learn to forgive. It’s not quite easy, but sometimes people don’t realise what they did. Keeping bad thoughts harms mainly you. Revenge is usually not a good option. And I do believe that being a good person will finally reward.

Well, guys, that’s it. An adventure is over. I’m back in Sofia, starting the other adventure of finding what to do with my life. Back to reality. But those 4 months definitely helped me become aware of many things.And I’m thankful. Sometimes you’ve been given a hard time for a reason. The goal here is to realise that.

This is the last blog post. For now. And this is not a goodbye. It’s more like a “Hello”. :)

**********************************************************************************************

В Азия времето тече по различен начин. Пътуваш различно, хората не мислят по начина, по който си свикнал. Азия е отворена за теб. Но за да получиш нещо от нея, трябва също да дадеш.

_MG_3275aДа започнем с материалните неща – изхвърлих обувки, чифт джапанки ‘YouTube’, много скъсани дрехи, ненужни мънички неща, които винаги си мислил, че ще използваш. Затрих и двата си телефона (единият бе откраднат, а другият “оправен” от “невероятен” тайландски електротехник), чисто ново швейцарско ножче, страхотни слушалки (които бяха и подарък), шофьорска книжка, 50 евро и няколко много мили спомени в портмонето, вероятно взето от някой мил индиец в автобуса в Ню Делхи. Трябва да призная, че по едно време откачих. И започнах да проклинам съдбата, тъй като бях убеден, че не заслужавам всичката тази помия. Но може би съдбата е искала да ми даде урок, защото твърде много ме е грижа за материалните неща около мен. След всичко това наистина мисля, че започна да ми пука по-малко. А и понякога наистина имаш нужда от свежо начало.

От друга страна, като компенсация за счупения смартфон, получих друг чисто нов… без слот за СИМ-карта. Оказа се, че е някакъв CDMA тип телефон – има си антена и е специално конструиран за ползване в Южна Корея. Което на практика значи, че не мога да го използвам никъде другаде. Ето и причина да отида там, хах. :)

_MG_1618aНа такова пътешествие се срещаш с доста интересни хора с най-различни истории. Запознах се за пръв път с човек от Нова Зенландия, с много, много австралийци, повече германци, отколкото някога съм срещал в Европа, с луда корейка, която си купи самолетен билет в последната минута, за да дойде с нас (след като ни е познава само от час), а междувременно се опита да се нагълта с хапчета… Но в крайна сметка всичко беше наред! :)

Отваряш се за много нови преживявания. Индийските железници, рикшите, язденето на слонове и камили, пазарите и свещените места,прашните улици и стръмните красиви склонове на Хималаите, странната и често страхотна храна. Работата с деца е трудна, но пък малките будистки монаси са невероятни! Наистина си беше предизвикателство.

Четири месеца са страшно дълго време. Дори и да пътуваш с хора, прекарваш много време сам. И го удряш на мислене. Осъзнаваш доста неща за себе си. Обикновено непрятни. Но пък това все пак е идеята, нали така?

Та, опитвам се да бъда по-толерантен. Не е възможно всеки да бъде като теб, да има същите познания, навици и възможности. И не бива да го очакваш от тях. Дай им шанс. Може пък и да те изненадат.

Опитвам се да бъда по-търпелив. Защото в Азия това ти трябва доста. Но е добре и да се прибереш с този навик. Много неща изискват време. И трябва да ги оставиш да си го вземат. Препирането ми е донесло само неприятности (включително и счупен телефон).

_MG_2688aСъщо така се опитвам да бъда по-малко егоист и самовглъбен. Понякога това, което се случва на хората около теб, е по-важно. И понякога всичко се променя, ако ги попиташ как се чувстват. Или им помогнеш.

Опитвам се да се науча да прощавам. Не е лесно, но понякога хората не осъзнават какво са сторили. Да таиш лоши мисли вреди предимно на теб. Отмъщението обикновено не е добър вариант. А и наистина вярвам, че да си добър човек рано или късно се отплаща.

Е, приятели, това е. Едно приключение приключи. Вече съм в София, впускайки се в другото приключение да открия какво да правя с живота си оттук нататък.Обратно към реалността. Но тези 4 месеца определено ми помогнаха да осъзная много неща. И съм благодарен. Понякога ти е трудно с причина. Целта тук е да го осъзнаеш.

Това е последният пост в блога. Засега. И това не е довиждане. А по-скоро “Здравей”. :)

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s